Блог

Билколечението в България

Според древните предания човекът страда от 77 болести и половина. За 77 от тях има лек, който се крие в силата на билките. За последната половинка съществува специална лековита билка, която обаче може да бъде намерена само от посветени билкари в потайната нощ на Еньовден. В магията на този празник е обвита мистерията на билколечението, което е в основата на традиционната медицина от хилядолетия. Преди появата на изкуствено създадените лекарства и антибиотици, хората са използвали именно билките, за да се справят с различни заболявания. Някои източници твърдят, че 80% от населението на Земята и до днес използва билките като основно средство за лечение. Сведения за употребата им има още в пещерите на праисторическите хора. По-късно знанията за билколечението започват да се систематизират. Древните учени от Египет, Месопотамия и Китай не просто проучват лечебните растения и събират информация, а и я записват. Много от тях са обожествявани заради тези свои дела.

По нашите земи още древните траки са използвали билки и са се славели като лечители. Познавали са свойствата на редица растения, едно от които е мощната билка бузалък, белизма или още наричана бяла трева, която е спирала кръвотечението дори от дълбоки прорезни рани – нещо невиждано през онези времена. Свидетелство за връзката между тракийската медицина и билките са и останките от светилища на бога Асклепий, който се счита за покровител на лечебното изкуство.

Славянските племена също имат божество, което се свързва с лековитата сила на растенията – богът на зимното слънце Хърс. Той е считан за господар на билките, бог на оздравяването, лечителството, победата над болестта и оцеляването. Славяните имат голям принос в билколечението, който после се предава и на прабългарите. Има данни, че са използвали различни растения като лечебни средства – хрян, бръшлян, бряст, ела, пелин, шипка, жълт кантарион, но също така са познавали и билки за отравяне и упояване.

През Средновековието древната традиция се преплита с новите нрави и порядки, поради което народните лечители често били и представители на религията. Затова не е изненада, че сред християнските празници има такъв, който се свързва именно с билкарството и съдържа много от езическите ритуали. Всяка година на 24 юни се отбелязва Еньовден. Според вярванията, билките, брани рано сутрин на този ден, имат най-голяма сила и са най-лековити. Датата на празника не е случайна. В този период е лятното слънцестоене, което е крайъгълен камък на много от религиите в миналото и днес.

Билколечението е проникнало дълбоко в културата, живота и същността на българския народ. Не е случайно, че през поколенията са се запазили и се предават рецепти за билкови отвари, тинктури, компреси. Хората събират билки за чай и лек, а в почти всяка българска къща могат да бъдат открити книги на най-прочутите български билкари като Петър Димков, Ванга и Петър Дънов.