Блог

Д.Биков ексклузивно за Altera.bg: Не пречете на тялото да се самолекува

Традиционната китайска медицина е особено ефективна при хронически заболявания, защото търси корена на проблема, а не облекчава само симптомите им, казва специалистът по източна медицина Дмитрий Биков.

Дмитрий Биков е специалист по традиционна китайска медицина, китайска пулсова диагностика, иглотерапия, диагностика по езика и лицето, фитотерапия, майстор по провеждане на китайска чаена церемония. Завършил е и специализирал в Института за възстановителна медицина и Националния институт на здравето, в Централния научно-изследователски институт по рефлексотерапия усъвършенства познанията си по електропунктура, а в Националния научен център по медицинска рехабилитация – своите умения по рефлексология. В различни учебни и научни заведения овладява традиционния китайски гуаша масаж и точковия масаж. Акредитиран специалист е по комплексни оздравителни технологии към Националната професионална асоциация на специалистите по народна медицина и оздравителни практики и е член на Професионалната асоциация на рефлексотерапевтите в Русия. След тригодишна специализация в Медицинския колеж Сойчжоу в Китай, той получава диплома от Министерството на образованието на Китайската Народна република за правото да прилага методите на традиционна китайска медицина за благото на човека. Често посещава Китай и работи в местните болници.

Как възникна интересът ви към традиционната китайска медицина?

Първоначално получих западно медицинско образование. Но когато постъпих в армията, видях как един курсант травмира коляното си, а друг му постави игли в колянната става и болката изчезна. За пръв път в живота си станах свидетел на подобно нещо и попитах курсанта какво е направил. А той ми отвърна, че това е метод на китайската медицина. Така започнах да се интересувам от източните оздравителни практики и да изучавам тайните на традиционната китайска медицина. 

През 1956 г. 6 съветски лекари посетиха Китай и се обучиха в методите на ТКМ. След като се завърнаха бе основан Института по рефлексотерапия, където постъпих, за да продължа образованието си. По това време обаче в нашата страна нямаше никаква литература по тези въпроси. Наложи се да търся и чета издания на чужди езици, а една от най-големите медицински библиотеки в Европа е тази в Москва, която се оказа от неоценима помощ за мен. След първичната специализация по рефлексотерапия (и да обясня нещо – рефлексотерапия е съветски термин, докато международният е акупунктура и дори самите китайци ни се смеят, когато казваме, че сме специалисти по рефлексотерапия, но в онова време, знаете, СССР трябваше да се различава по всичко от останалите държави, дори в медицинските термини), аз се заех да прилагам тази методика и ефектът тогава беше 50:50. След това започнах стаж в 15-та московска болница, където попаднах на един млад учен – доктор Тепани. Той ми даде книга, разпечатана на циклостил, чийто автор бе Нгуен Ван Нги (11.01.1909 – 17.12. 1999 – един от лекарите с особени заслуги за разпространението на ТКМ на запад). Той има 6 книги, от които на руски е преведена само една и когато я изучих, ефектът от моите процедури веднага се подобри. 

В тази връзка каква е разликата между електропунктурата и традиционната акупунктура? Кога е по-полезна електропунктурата и кога обратното? 

Да, разбира се, че има разлика, но трябва да се разграничат и двата термина: електропунктура и електроакупунктура. Електропунктурата представлява полагането на електроди върху енергийните точки на тялото, без да се прониква в тях, докато електроакупунктурата предполага въвеждането на игли, свързани с устройство, което генерира електрически импулси. В зависимост от честотата и интензивността им, импулсите оказват различно терапевтично действие. Аз лично съм привърженик на традиционната акупунктура, но много често прибягвам до електроакупунктурата. Защо? В традиционната акупунктура след забождането на иглите върху тях е необходимо да се упражни определено въздействие (напр. въртене на иглата), за да има полза от процедурата – самото забиване и дразненето на акупунктурните точки от тях не е достатъчно. Свързването на иглите с устройство, което подава непрекъснати електрически импулси и възбужда иглите, освобождава лекарят от този етап на процедурата, което му дава възможност да обърне внимание и на другите пациенти, най-малкото да им постави иглите на правилните места. Често използвам и електропунктурата, тъй като много хора изпитват силен страх от игли.

 Когато такъв експерт като вас – с опит в много и различни сфери – се изправи срещу пациент с проблеми, как решава кой метод е най-подходящ за пациента? Има ли определени проблеми, които могат да бъдат решени само с определени методи или за всеки проблем може да се приложи всеки метод? Има ли комбинации от похвати, които да са особено ефективни при определен тип проблеми?

Първо да кажа, че каквито и проблеми да има един пациент, за тях той си е виновен сам. Човек се ражда с идеално здраве и с необходимия баланс на всички системи – чи тече равномерно, всички органи работят както трябва. Ако настъпи дисбаланс, това е в резултат на външна намеса, която пациентът е допуснал в 90% от случаите. Човешкият организъм е толкова добре устроен, че той дори е способен да се самолекува. Ние обаче всячески му пречим да го прави. Как? С мързел, вредни навици, тютюнопушене, алкохол, неправилно хранене, лягане след полунощ… И той започва да страда. 

Но да приемем, че човекът вече се е превърнал в пациент. Ако е заболял, трябва да разберем причината. И именно към това се стреми източната медицина, без значение дали е китайска или индийска. Тя не разглежда човека от гледна точка на анатомията и химията, както прави западната, а като едно цяло, вписано в околната среда. Не може един орган да функционира автономно, както се опитва да ни внуши класическата наука – тя изучава всеки орган сам за себе си, а връзката му с останалите е на заден план. Китайската медицина борави с обратния похват – за нея не е толкова важен самият орган, колкото връзките му с другите, защото често някой заболява именно поради нарушената функционалност на друг орган, с който има връзка. 

Ще ви дам пример – да си представим едно дърво. То има корона, ствол и корени. Короната и стволът – това са оплакванията, с които идва пациентът. Западната медицина разполага с широк набор от методи и лекарства, с които може бързо да ги премахне. Има болка, прилагаме наркотик – вече няма болка. Но проблемът остава. Защото той е някъде там – в корените на дървото. И от корените се разпростира отново нагоре по ствола и така стигаме до абсурдната ситуация човек цял живот да е принуден да пие лекарства, защото западна медицина не е в състояние да му помогне, тъй като не търси причината за болестта, а неутрализира само симптомите. И когато тя не успее, при нас идва хора вече в напреднал стадий на болестта. Китайската медицина обаче работи бавно. А работи бавно, защото търси източника на болестта. Това обаче не винаги е толкова лесно, колкото да се установи кой орган не работи както трябва и да се възстанови функцията му. Защото коренът на проблема си остава и той заболява отново. И когато при нас дойде пациент, при когото болестта вече е навлязла дълбоко в корените, аз го съветвам първо да подобри начина си на живот. Защото ако започна да лекувам директно корените му, образно казано те може да изсъхнат и дървото да падне – т.е. лечението ще бъде неефективно, дори опасно. Затова трябва да се подходи бавно, с внимание, индивидуално и за предпочитане (както казва и западната медицина) да дойде при нас още при първите симптоми. 

В такъв случай има ли шанс според вас един ден да се стигне до някакво комбиниране на методите на класическата и алтернативната медицина?

Тази есен бях в Китай за пореден пъти и виждам, че в последните години има огромен стремеж китайската медицина да се интегрира със западната, като всяка запази своите си особености, за да не загуби идентичността си. Именно – те се интегрират, а не се сливат. Работех в клиника по традиционна китайска медицина. Там развиват дейност и в двете направления, като диагностицирането дори е изведено изцяло на западен принцип – използват видеозони, доплери, анализи на кръвта и урината… Но поставят диагнози и по езика и лицето, и всички останали неконвенционални китайски методологии. Накрая всички тези изследвания и заключения се събират и лекарят решава кои методи да използва – традиционните или съвременните.

Тогава в кои случаи похватите на традиционната китайска медицина се оказват по-полезни като алтернативен подход от класическите европейски практики?

При решаването на хроническите заболявания. Западната медицина е добра в лекуването на спешни случаи. Но открито заявява, че хроническите болести са нелечими. Китайската медицина обаче, както и аюрведа, руското билколечение, а също и българската фитотерапия имат големи успехи в преодоляването на хроническите заболявания.

А кои са най-често срещаните съмнения в алтернативната/източната медицина сред хората, които се обръщат към вас?

За съжаление има една поговорка, която много добре илюстрира отговора на вашия въпрос: „Без труд няма сполука“. Тоест – за да възвърнеш здравето си, след като вече веднъж си го загубил, сега трябва да положиш малко труд – да се откажеш от някои вредни навици, да се опиташ да се промениш като човек, като настройка към света, да приемаш лекарствата точно така, толкова често и в дозите, които ти е предписал лекарят, което за определени пациенти понякога се оказва доста трудно занятие, както и ангажимента за повече движение, да се правят физически упражнения, гимнастика, по-често да се ходи на масаж и да се избягва прекомерното хранене и пиене (говоря и за безалкохолните напитки, които с високата си газираност и захарност също са много вредни).

Вие сте специалист в една доста сложна тема като поставянето на  диагноза по езика и лицето. Доколко трудно е поставянето на такава диагноза и доколко вярна се оказва впоследствие тя?

Знаете ли, с този въпрос… все едно ме обстрелвате с гранати. Проблемът се състои в това, че подобна диагноза на вас лично или на който и да било пациент няма да даде нищо, защото е необходима една база от знания, която пациентът трябва да има, за да може да я възприеме – там се говори за застой, недостиг или излишък на чи, за студенина и горещина, за влага и сухота и т.н. Още по-сложно е положението при лекаря. Аз напр. се занимавам с китайска медицина вече 30 години и все още не съм уверен, че само тази диагноза може да покаже истинското положение на болестта. Тя е просто етап от диагностицирането. Нужни са много време и опит и затова всяко мое посещение в Китай обогатява познанията ми в тази сфера. 

Наблюдава ли се според вас повишен интерес към традиционната китайска медицина в Русия през последните години?

Да, наблюдава се, но за съжаление, според мен, този интерес е по-скоро политически, тъй като на нас в Русия всъщност не ни разрешават да работим.

А хората не проявят ли интерес към неконвенционалната медицина, тъй като в България определено има засилено търсене на алтернативни практики?

За съжаление при нас идват хора, които вече са били навсякъде, не са им помогнали и едва тогава решават да потърсят услугите на традиционната медицина. Ако бяха дошли още в началото, когато са се почувствали зле, аз щях да ги посъветвам какво да предприемат, за да не се стигне до това състояние, в което са попаднали, какво да направят, за да подобрят начина си на живот и да избегнат разболяването. Една китайска мъдрост гласи: „Здравето е преди всичко форма на превенция, а не лекуване на вече случили се щети на тялото“. 

Вие имате богата практика, работили сте върху доста интересни случаи, разкажете някой от тях?

Да, именно в това се състои проблемът. Имам богата практика и интересните случаи не са един и два. Но знаете ли, колкото един случай е по-сложен и заплетен, толкова на мен ми е по-интересно да се занимавам с него. Аз лично предпочитам да работя върху кожни проблеми, защото при тях резултатът се вижда веднага. 

Тъй като сте специалист по гуаша масаж, който у нас не е така известен като точковия или шиацу масажът, ще ни обясните ли какво представлява той, кога и при какви състояние се прилага и с какво е по-различен от останалите видове масажи? 

Гуаша е древна лечебна китайска техника с много добър ефект и с широко приложение при различни проблеми на тялото. По време на болестта в организма се натрупват токсини, които пречат на свободното движение на чи. Гуаша масажът има за цел да раздвижи енергията като освободи блокажите и по този начин стимулира оздравителните процеси в организма и изхвърлянето на токсини. В превод „гуа-ша“ означава „изстъргване на всичко лошо: „гуа“ – стържа, „ша“ – лошо, болест. И за да се „изстърже“ всичко лошо, се използва специална пластина от нефрит или рог. Това е по-различното. С нея се третират определени области от гърба и врата, работи се по различните рефлекторни зони. „Стърженето“ се извършва с три основни движения, в една посока, отгоре надолу по посока на циркулацията на кръвта, като първоначално се започва с бързи движения със силен натиск, които разпръскват, премахват натрупаната енергия, а после идват бавните движения с лек натиск, които тонизират тялото и накрая отново са бавните движения, но със силен натиск, комбинация от предните две техники. 

Гуаша масажът е полезен при болки в гърба, мускулите и раменете, болки във врата, краката и кръста, ставни заболявания. Помага и при проблеми с перисталтиката, настинки, главоболие, дори слаб имунитет. Тонизира тялото, стимулира имунитета и по този начин предпазва от грип, смъква високото кръвно налягане, изчиства токсините от организма. 

Каква е болезнеността след процедурата, която именно възпира много от хората да се подложат на гуаша масаж?

По време на самия масаж пациентът може да почувства слаб дискомфорт и да чуе леко скърцане, наподобяващо триенето на песъчинки. Този отличителен звук китайците наричат „на прага на ша“, т.е. започва процесът на освобождаване на токсините през кожата. Въпреки че самият процес не е болезнен, след него обработените зони могат да се зачервят, като е възможно да променят цвета си до лилаво или да се появят червени петна – така наречените ша петна, които свидетелстват, че масажът е постигнал своята цел. Дискомфортът изчезва в рамките на 2-3 дни. 

А стоунтерапията – лечението с камъни?

Стоунтерапията, за разлика от гуаша масажа, е много приятно изживяване. Тя също е древно източно изкуство за лечение на тялото с помощта на масаж, но извършван с естествени камъни. Най-добрите са вулканичните камъни, тъй като са с повишена плътност, съдържат много магнезий и желязо, което и определя дълбокото поглъщане на топлина и бавното й отдаване. Методът се основава на температурното и енергийното влияние на камъните, което може да се съчетание с рефлексотерапия. Въпреки своята неподвижност, камъкът носи в себе си много информация, включително и лечебна, която може да предаде на тялото. За целта се използват 54 черни горещи и 18 бели студени камъка, които в хода на процедурата се редуват. Горещите камъни се нареждат основно по гръбначния стълб, а по-малките може да се поставят на енергийните точки по тялото. Свободната от камъни повърхност се масажира. След това се започва масажът с камъни, загрети до температура от 40°С, благодарение на което топлината прониква до 4 см. в дълбочина. Това повишава притока на кръв към болезнената зона, клетките започват да работят по-активно, кръвта и лимфата отстраняват токсините, тъканите се обогатяват с кислород. Така стоунтерапията спомага за елиминирането на мастните отлагания, ускорявайки обмяната на веществата. Премахва мускулните болки, тежестта в гърба, шията и краката, въздейства благоприятно на изтощената нервна система, съдейства за общото отпускане на организма.

Смятате ли, че с масаж може да се излекува болест?

Да, затова в Китай са разработени толкова много видове масажи. Едно време, когато не е съществувала медицинската апаратура, единствените средства за лечение са били билките и масажите. Особено полезни и ефективни в това отношение са рефлексотерапията и точковият масаж. Силата на дразнене на точката и времето на въздействие върху нея са от особено значение и варират в зависимост от степента на увреда. Премахвайки блокажите и раздвижвайки чи, ние даваме възможност на тялото да се излекува само. Само вие не му пречете. 

Какво ви дават на вас лично заниманията с традиционната китайска медицина?

Удоволствие. Удоволствие от самата реализация, която се изразява в излекуването на болния. Нали това е и целта на всеки лекар. Да помага на хората. А успея ли да помогна – аз съм доволен, но още по-доволен е и пациентът.

Какъв съвет ще дадете на нашите читатели за здравословен начин на живот?

На първо място е движението. Много от съвременните болести се пораждат от обездвижване. Дали ще правят гимнастика, дали ще се разхождат – няма значение; от значение е само движението. Аз например правя по 8000 крачки на ден, а минималното препоръчително ниво е 5000 – а това може да се извършва и в самия офис или по стълбищата, вместо да се взема асансьора. 

Другото важно нещо е човек да държи ума си чист, да не го „замърсява“ с лоши мисли, гняв, съмнения, подозрения. Спокойствието е от първостепенно значение – то позволява на всички органи да работят нормално, а стресът разстройва всяка една система. 

На трето място храната дава живот, но прекомерната й употреба само вреди. Същото се отнася и за течностите. Никому не е нужно да пиете по 5 л. вода на ден, както и да пиете по 1 л. – така вредите само на себе си.    

Тъй като след малко тук в GreenHealth – центърът за неконвенционална медицина в София, ще се състои традиционната китайска чаена церемония Гунфу-Ча, на която водещ ще бъдете вие, ще ни разкажете ли какво е въздействие й върху духовното развитие на човека и изобщо неговото здраве?

За китайците чаената церемония е сакрална. За тях тя е нещо като съвместна „медитация“, защото е предназначена само за най-близките. Ако един китаец ви каже: „Аз не съм пил чай с него“, това означава „Аз не го познавам добре“. Ако в Поднебесната империя някой ви предложи чай, значи ви оказва висше доверие. Затова чаената церемония в Китай се провежда в мълчание. Тя е дотолкова застъпена в културата на тази страна, че се явява част от сватбените й ритуали. Гунфу-Ча е високата чаена церемония, която изисква много време и познания, а Пин-Ча е обикновеното пиене на чай или провежданата в китайските чаените магазини дегустация, преди покупката на продукта. Ние днес само ще се докоснем до Гунфу-Ча.

Радослав Райков