Блог

Ин, ян и чаят

от в Китайска медицина, Oрганична храна февруари 13, 2020
Китайската чаена церемония е израз на уважение, а технологията на приготвянето на чая има неотменими правила 

Според древните китайци, в основата на всичко стои дуалистичната концепция за съществуването на две противоположни сили – ин и ян, които са произлезли от първоначалната единна енергия чи. Това става под въздействие на първоматерията Тайдзи (Великият предел). Светлите и леки частици на ян се вдигнали нагоре и образували небето, а мътните и тежки ин се спуснали надолу и образували Земята. Затова долната част на тяло е ин (студено), а горната част на тялото – ян (топло). От слънцето се получава ян енергия, която се спуска надолу, затопляйки ин, а ин черпи своята енергия от луната, която се качва нагоре, охлаждайки ян. Всичко, свързано с охлаждането е ин, и всичко, свързано със затоплянето, е ян. Ян следователно се свързва със слънцето, деня, топлото и мъжкото начало, а ин – с луната, нощта, студа и женското начало. И тъй като чаят по природа е охлаждащ, той е женска напитка! 

Чаят укрепва енергията на тялото и не я разсейва. Подобно на кафето (което е с ян характер), чаят също съдържа кофеин, затова увеличава динамиката, но по-меко и уравновесено, без изразени скокове. Пиенето на чай в продължение на целия ден носи търсеното чувство за бодрост, без характерните за кафето усещания за недостиг на сили през втората половина на деня, тъй като кафето загрява тялото и ускорява циркулацията на чи, активизира надбъбречните жлези, което води до повишена секреция на адреналин и временно повишаване на енергийното ниво, но краят на цикъла е съпроводен с общ спад и умора.

Китай е родината на чая, а също така и люлка на чаената култура. Ако проследим историческите анали и се върнем назад, ще стигнем чак до XI век пр.н.е. В най-древния песенно-поетичен сборник на Китай Шъдзин вече се говори за чая. От историографски материали е видно, че напитката започва да се разпространява през периода на управление на династията Тан, т.е. между VII и X век, особено след като се появява Чадзин (Книга за чая) от Лу Ю. Тогава вече науката за него се развива като отделна школа, а напитката навлиза по-широко в ежедневието на хората, тъй като хрониките посочват, че първоначално той е бил консумиран само от богатите китайци и главно като лекарство (настойки, отвари). Разпространението му сред обикновеното население и формирането на чаените церемонии става през следващите векове. Днес чаят е националната напитка на китайците.

„Пиенето на чай помага за храносмилането, особено ако го отпивате в компанията на красиви девойки, седнали в беседката близо до езерото с водни лилии или на лакирания мост“, пише Лу Ю в своята Книга за чая.

Тайните на истинското приготвяне на чай ни бяха демонстрирани от майстора по провеждане на китайска чаена церемония Дмитрий Биков, специализирал в Китай, в Центъра за неконвенционална медицина GreenHealth в София. Той ни представи шестте основни сорта чай, техните качества и здравословни свойства, както и изискванията към водата, съдовете, подготовката, етапите при запарката и може би най-важното – как да отворим сетивата си, за да се насладим напълно на тази необикновена напитка. Консумацията й е процес, който трябва да удовлетворява и да изпълва душата и разума, за да може човек да усети онова, което китайците намират в чая – аромат, вкус и неземно удоволствие. 

През хилядолетията Китай разработил много методи за приготвяне на чай, които се различават както в отделните провинции, така и като предназначение. За изключителни случаи е създадена най-високата чаена церемония Гунфу-Ча. В превод от китайски gong-fu означава „по-високо умение“ или „по-високо изкуство“, а cha – „чай“. Гунфу-Ча идва от Кунг Фу – общото название на известните в цял свят източни бойни изкуства. Но в родината на кунг фу-то словосъчетанието има и други значения: трудолюбие, старание, ниво на умения.

По време на Гунфу-Ча участниците получават възможността да се насладят на четирите „добродетели” на чая: форма на листата, цвят на запарката, аромат и вкус.

Символичното значение на ритуала се изразява в завъртане на чашите и „изпиването“ на енергиите на ин и ян, тъй като чаят, макар и предимно с ин интензитет, притежава умението да уравновесява двете енергии.

На приготвянето на чая в Китай винаги се е отделяло особено внимание, като с времето се изменяли и съдовете, в които се запарвал и пиел. Но основният – глиненият чайник исин – останал почти непроменен. Той бил наречен така на едноименния град, разположен близо до езерото Тай. От бреговете му се добива уникалната виолетова глина, от която се изработвал чайникът. Виолетовата глина има особени качества – при обгаряне добива блясък и пореста твърда структура, която позволява на съдържанието в чайника да диша и осигурява бавното му изстиване.

След като Дмитрий Биков завърши представянето на различните сортове чай, той премина към многобройните изисквания, които високата чаена церемония налага относно направата му, за да може всички тези сортове да разкрият пълния си потенциал.

Първото изискване е към водата. Тя задължително трябва да е изворна (ако искаме да спазваме каноните на Гунфу-Ча), тъй като бликайки от самото сърце на земята, тя одухотворява чаената напитка. За различните сортове водата се загрява до различна температура. За по-меките (зелен, бял, жълт) тя трябва да е 95°С, за синия (улун) и червения чай – 98°С, а за пуер и черния чай – 100°С. 

Докато водата се загрява, домакинът, който води церемонията, изсипва малко количество сух чай в специален съд, наречен Ча-Хе и го предава на участника, седящ отляво, за да оцени качеството му. Той вдишва аромата, потвърждава достойнствата му и го предава на следващия участник. Това подготвя сетивата за онова, което предстои. 

Когато водата бъде доведена до необходимата температура, с част от нея се поливат наредените по чаената масичка Ча-Пан съдове с цел да се нагреят и стерилизират. След това в исин (чайника) се отсипва с бамбукова лъжичка нужният обем чай (обикновено 15 гр. за 150 мл. вода) и се допълва с вода.

Първата запарка не се употребява и се излива в специално отделение на Ча-Пан. В китайската философия ин и ян (и тяхното непрекъснато взаимодействие) ражда петте първоелемента (първостихии), които се явяват основа на всичко материално. Древните китайци заимстват за тях символи от ежедневието – вода, огън, дърво, земя и метал, но те придобиват много по-широко значение от конкретните материални елементи. Резкият им сблъсък – водата, огънят (загрятата на огън вода), металният съд, в който се нагрява тя, дървото, представено от самия човек (който също като него се храни и расте през целия си живот) и земята, въплътена в глинения чайник, в който чаените листа буквално биват попарени – не е добре както за чая, така и за приемащите го, затова първата запарка не се консумира. С нея се полива фигурата на жаба, изработена от специална глина, която за секунди променя цвета си и става златна. При следващите етапи, щом изсъхне и възстанови цвета си, значи чаят е готов, тъй като от една доза чаени листа могат да се направят до 7 запарки, като най-вкусни са втората и третата, когато чаят разкрива пълния си потенциал. Първата запарка обаче има голямо значение за разгръщането на неговия аромат в най-пълна степен, който в сухо състояние няма особено ухание. Водещият церемонията отваря исин и предоставя на гостите възможността да усетят аромата на вече отворените чаени листа.

Те се заливат повторно и щом жабата възстанови цвета си, чаят е готов за непосредствена употреба. Ако след наливането по чашките в каната остане още, той се изхвърля, тъй като не е препоръчително чаените листа да продължат да киснат във водата – така напитката става твърде силна и непригодна за употреба.

Най-високото ниво на китайската чаена церемония Гунфу-Ча се състои не толкова в употребата на чая, колкото в наслаждаването от вкуса и аромата му, въздействието, което той оказва върху целия организъм, мекото тонизиране и стимулиране на всички процеси в него. 

В заключителния етап на церемонията, чаените листа внимателно се изваждат в Ча-Хе и отново се предават по часовниковата стрелка между участниците, които могат да предадат чувството си на благодарност към чая за отличния отдих на душата и тялото, с които той ги е дарил, а на стопанина – комплимент за забележителния избор на чаена суровина.

Чаят е толкова дълбоко вкоренен в китайската култура, че е едно от седемте неща, без които не може да мине нито един китаец: ориз, масло, сол, соев сос, оцет, дърва за огрев и… чай. В Китай всички пият чай, навсякъде и по всяко време – след водата той е най-разпространената напитка за ежедневна употреба. В съответствие с добрите традиции е обаче, ако поне веднъж седмично се намери време за провеждане на чаена церемония, като никой не изисква от хората тя да бъде Гунфу-Ча, за която така или иначе са нужни много време и опит, а по-опростената й версия, защото провеждането й е израз на уважение в отговор на оказана почит, семейна среща, дори е част от сватбения ритуал в Китай, чрез който се показва благодарност към родителите от младоженците в този най-красив за тях ден. Булката и женихът сервират чай на родителите си, коленичили пред тях и казват: „Благодаря, че ни отгледахте. Завинаги сме ви задължени!”, а родителите пият чай и връчват на младоженците червен плик, символизиращ късмет. Сватбената чаена церемония служи и като начин да се срещнат семействата на булката и младоженеца, тъй като китайските семейства често са много големи и може по време на самата сватба да не успеят да се опознаят, което се случва на чаената церемония.

Именно затова пиенето на чай е много важно за китайците. С чай те посрещат гости, с чай сядат на раздумка с приятели, с чай се лекуват. Ето защо философски погледнато, пиенето на чай не може да е продиктувано единствено от желанието за утоляване на жаждата. По време на церемонията човек изгубва представа за времето, потапя се в един друг свят и внезапно осъзнава, че  всичко, което се случва в живота, е много по-значително, а благодарение на чая, той има сили да го приеме или преодолее, ако трябва.