Йога

от в Здравни съвети, Йога март 7, 2020
Йогата като антистрес терапия

В забързаното ежедневие на 21 в. и в замърсената от негативна информация среда все повече се стремим към разтоварване и пречистване. Ако само преди няколко десетилетия по-голямата част от популацията на Земята е населявала селските райони и е черпела свободно от ресурсите на природата, то в наши дни „свежест“ и „зеленина“ са две понятия, които градският модерен човек най-често свързва с чаша домашна лимонада, изпита на балкона пред фикуса. Разбира се, парковете са пълни с ентусиасти по бягане или спокойни разходки, а планините са все по-предпочитана дестинация за бягство от задушливия градски смог. Страхотен път към възстановяване на връзката с природата и постигане на хармония между духа и тялото е и си остава йогата.

Какво представлява йога?

Йога е една от най-ранните прояви на индийското културно наследство, зародила се преди повече от 5 000 години, а днес е практикувана в целия свят. Тя е сред най-древните системи за самоусъвършенстване, едновременно на физическото здраве, психическа стабилност и духовно развитие. Благодарение на земната си философия, тя лесно се е приспособила към начина на живот на различните народи и техните специфични култури. Основополагащ в разбирането ни за йога е стремежът към хармония както с вътрешния ни свят, така и със заобикалящата ни среда. Етимологията на думата „йога“ идва от санскрит и означава „свързвам“, „сливам“.

Йога практики

Именно чрез движението древните йоги са вярвали, че се постига така желаното „сливане“.  Усуканите и на пръв поглед невъзможни за изпълнение упражнения (т.нар. асани) имат за цел да подобрят физическата ни кондиция, гъвкавост, сила и равновесие. Според философията на йога, човешкото тяло трябва да се движи и упражнява и, ако ежедневието ни не предоставя достатъчно физическа активност на мускулите и ставите, то след време се появяват дискомфорта и болестите.

Изключително важно място в йогата е отредено на правилно дишане (т.нар. пранаяма). То трябва да е дълбоко, бавно и ритмично, а ползите от него са подобряване на жизнеността и ефективното пречистване на ума.

На следващо място за индусите стои релаксацията. Според древните ведически учения, след физическото и мисловно натоварване, идва ред на пълното отпускане. Всеки мускул, всяка клетка и неврон имат памет за стреса, на който сме подложили тялото си. За достигане на хармонията е необходима качествена релаксация по няколко пъти на ден. По този начин забавяме процеса на стареене, подпомагаме нервната система и достигаме вътрешния мир.

Пълната хармония между дух и тяло, според йога, се постига и благодарение на правилното хранене, тъй като това, което слагаме в устата си, повлиява ума и енергията ни. Древните индуси са предпочитали вегетарианската храна, но съвременните последователи на философията на йога пресъздават идеите ѝ с различни хранителни комбинации.

На последно място, но не и по значение за йогата, са позитивното мислене и медитацията. Обикновено това е финалът на цикъла. След постигане на физическа активност и умора, следва релаксацията и най-сетне медитацията – „изпразване“ на ума от злободневните мисли и съзерцаване на неутрални територии. Тя представлява специален, сякаш магически режим на съзнанието, чрез който човек контролира мисълта и творческия си заряд. С тиха и приятна музика, както и деликатни аромати йога-инструкторите успешно стимулират релаксацията на сетивата на практикуващите. В йогата съществуват множество медитативни практики, които целят усъвършенстване на концентрацията и засилване на позитивната енергия. Чрез медитацията човек постига връзка или „сливане“ с вътрешното си Аз, природата и Бог. Една от най-разпространените техники за медитация е йога Нидра. Тя представлява практика, която се изпълнява предимно в легнало положение и цели пълен покой на тялото. Наричат я още „йогийски сън“.