Блог

Какво показва езикът ни според древните китайски практики

Как са поставяли диагноза в Древен Китай

Смята се, че традиционната китайска медицина притежава едни от най-ефективните и терапевтично ориентирани подходи в света. Обширната ѝ система от практически методи и медицински техники, проверени през вековете, са основата, върху която израства модерната медицина на тази древна нация и няма как тя да не е включена в съвременните ѝ форми и практики.

Но преди да се пристъпи към определено лечение, трябва да се установи каква е болестта или иначе казано – да се постави диагноза. И Китай в това отношение борави с някои доста нетрадиционните похвати за поставяне на диагноза. А именно – умението да се разпознае от какво страда пациентът чрез оглед на езика му. В западната медицина на този метод не се отдава необходимото внимание – смята се, че не е достатъчно надежден. Независимо, че похватът се прилага от векове в Китай, оценка за ефикасността му на Стария континент, както и в Новия свят, все още не е правена. Някои предварителни изследвания намекват, че подобна практика би имала място като допълнителен оценъчен инструмент и трябва да се взема предвид само в случаите, когато упоменава различна диагноза от вече поставената със средствата на модерната медицина и апаратура. Не се говори за точността, която подобна техника постига, сравнена с някои модерни тестове, нито за хилядите „съвпадения“, получени при поставянето на диагнозата по нетрадиционния начин, потвърдена след това чрез средствата на съвременната медицина. Според специалистите, подобен прийом би имал най-голям успех при болни от ревматоиден артрит и някои видове рак, но в никакъв случай не би могъл да замести стандартните проби и изследвания.

В китайската медицина обаче езикът се възприема като карта на човешкото тяло – отделни негови части са свързани с вътрешните органи и затова промените във формата или цвета му може да са сигнали за нарушени функции в тялото на пациента или заболяване (подобно на доказаната вече и приета в съвременната медицина ирисова диагностика, където човешкият ирис се счита за карта на тялото и всяко отклонение в него показва кой орган и доколко той е увреден). В китайската народна медицина, по времето, когато не е имало апаратура и всички онези сложни машини, които днес са в помощ на лекарите, лечителите са определяли заболяването по 5 традиционни начина: въпроси, отговори, вид (състояние) на пациента, мирис и докосване. Огледът включва освен основното физическо състояние на болния, така и щателния преглед на някои видими органи (в епохата, когато рентгенът все още не е съществувал) като напр. езика. От особено значение за практикуващия традиционна китайска медицина са неговият цвят, обложеност, напрежение, форма и големина. През езика преминават много от т.нар. меридиани (линии, по които тече вътрешната жизнена енергия), а те кореспондират със състоянието на някои вътрешни (невидими) органи, като определени области от езика отговарят на някои от тях: напр. средната задна част показва състоянието на отделителната система, докато периферната му задна част показва състоянието на бъбреците, централната му част – на стомаха и далака, външните му части – на черния дроб и жлъчката, предната му част – на белите дробове, а върхът на езика е свързан директно със сърцето. По този начин езикът и неговото състояние са лакмус за ситуацията, в която се намират и някои жизненоважни функции: цветът на езика свидетелства за състоянието на кръвта, неговата форма отразява присъствието на хронични болести, свързани с кръвта, или недостига (както и излишъка) на чи енергията, обложеността му разкрива състоянието на стомаха и отчасти на органите, намиращи се в него като далак и др., влажността му посочва състоянието на течностите в организма, нацепеният език говори за проблеми при храносмилането, белещият се език може да означава наличието на автоимунни заболявания, белезите от зъби по него подсказват за блокади по пътя на нормалния кръвоток и т.н. и т.н.

Първото, което човек забелязва, когато изплези език, е неговият цвят, а когато той е светлочервен (наситенорозов), това показва, че вътрешната енергия (чи) е силна и той няма здравословни проблеми. Постоянните промени в цвета му са знак за наличието на хроничен проблем. Лилавият език говори за блокажи на жизнената енергия чи, докато твърде бледият пък означава проблеми с панкреаса или/и храносмилателната система. Сивият език е признак за малокръвие, но оцветяването в черно сочи слабост на имунната система и може да е предвестник на тежки заболявания. Червените точки, съсредоточени по върха на езика, обикновено свидетелстват за началните стадии на болести, свързани със сърцето или белите дробове.

Нормалната форма на езика не е нито твърде дебел, нито твърде тънък. Наличието на промени във формата му се асоциира с хронични заболявания, свързани с циркулацията на кръвта и телесните течности. Когато езикът е подут, отново се касае за проблеми с храносмилателния тракт и панкреаса, докато внезапното му, осезаемо подуване за всички медицински работници по света е знак за алергия. Тънкият език означава недостиг на чи енергията, която не може да достигне до езика. Когато е нацепен (с „пукнатини“ отгоре), човек може да изпитва проблеми със съня и/или паметта. Ако езикът е леко „накъдрен“ отстрани, това е признак за излишно натрупване на енергия чи в черния дроб и се нуждае от пречистване.

Обикновено езикът на човек е покрит с лек бял слой, така че присъствието му не трябва да е знак за безпокойство. Напротив, липсата му може да означава, че патогенните фактори, които ни атакуват отвсякъде всеки ден, вероятно са навлезли по-навътре в организма, отколкото е допустимо. Но и промени в цвета му или количеството също са сигнал за възможни отклонения в здравословното състояние. Жълтият слой свидетелства за проблеми с черния дроб или жлъчката, а ако отлагането е кафяво, то това е признак за общи смущения в храносмилането или промени в стомашно-чревния тракт. Обложеният език по правило е индикация за настинка при всички лекари, независимо дали практикуват съвременна западна или традиционна източна медицина, макар че за последните дебелият бял слой говори допълнително и за проблеми с далака или стомаха, а пък липсата му – за проблеми с гърба и кръста. Неравномерното бяло облагане, съпроводено с отпечатъци от зъби по езика, може да насочи практикуващия традиционна китайска медицина лекар към смущения в хормоналната система.

Естествено медицината не е точна наука каквато е напр. математиката, затова и се допускат грешки, понякога с фатален край. Така и огледът на езика не е безспорен метод, който да предлага 100% гаранция. Той само насочва медика към едни или други предположения, които могат да бъдат потвърдени или отхвърлени чрез останалите способи – вече споменатите вид (състояние) на пациента, мирис и докосване. Все пак способността да се постави диагноза според състоянието на езика и свързването на външните промени по него с някакво заболяване изисква голям медицински опит. Китайските студенти по медицина диагностицират езиците на поне 20 000 пациенти, преди да получат разрешение да практикуват този метод.

Затова, ако ви предстои да посетите специалист по традиционна китайска медицина, трябва да знаете следните неща. На първо място не закусвайте, а вечерта преди прегледа не консумирайте храни с изкуствени оцветители, които биха могли да оцветят езика ви неподходящо и той да загуби собствения си оттенък. През последното денонощие не бива да консумирате и кафе, зелен или черен чай, както и да миете зъбите си, нито да  четкате езика си, опитвайки се да премахнете присъщия за него бял слой – той ще даде много информация на лекаря. Пушенето също може да попречи на обективната оценка, както и приемът на витамин С.