Блог

Как да избираме хомеопатични лекарства

Всяка година броят на лекарите, практикуващи хомеопатия, расте. Непрекъснато се увеличава и доверието на хората към тази дисциплина (във Франция напр. близо половината от пациентите редовно прибягват към хомеопатични лекарства). Подобно поведение не е нито безотговорно, нито трудно обяснимо, тъй като алопатичните лекарства само потискат болестта, а хомеопатичните стимулират и отключват потенциала, заложен във всеки един организъм сам да се справи с възникналия в него болестен процес. Освен това хомеопатичните продукти не притежават тежки странични действия и противопоказания като класическите медикаменти. Ето защо към този алтернативен метод прибягват бременни жени, избиран е от родители, когато трябва да лекуват децата си, а също така и от възрастни и болните с бъбречна и чернодробна недостатъчност, от хората с алергии и др. Не случайно целият кралски двор на Великобритания предпочита лечение с хомеопатия, а лекарят на френския национален отбор по футбол, станал световен и европейски шампион, е привърженик на хомеопатията и я прилага широко в областта на травматологията и спорта.

Защо хомеопатичните лекарства се считат за толкова безопасни и на какво се дължи липсата им на сериозни странични ефекти, които понякога изпълват половината от листовката на конвенционалните лекарства (чести нежелани реакции, докладвани при 1 на всеки 100 пациента, други нежелани реакции, докладвани при 1 на всеки 1000 пациента и т.н.)?

Хомеопатични лекарства се произвеждат най-често под формата на гранули, глобули, капки или сиропи. Капките и сиропите обикновено са „запазени“ за по-ниските разреждания. Най-разпространени по света са хомеопатичните лекарства под формата на гранули и глобули, съставени от 85% захароза, придаваща сладкия им вкус, и 15% лактоза. Както повърхността, така и вътрешността им се импрегнират по специална технология със съответната активна субстанция в съответното разреждане. За приготовлението им, особено на тези от растителен или животински произход, най-често се употребява т.нар. „тинктура майка“. При първия случай обикновено се използват свежи растения или части от тях, при които към една част от растението се добавят 99 части седемдесетпроцентов алкохол (центисимално разреждане – CH) или 9 части алкохол (децимално разреждане – D). Така се получава „тинктурата майка“. Тя се потенцира (разтърсва) в специален вибрационен апарат, в резултат на което се получава първото стотно разреждане – 1 СН (или съответно първото десетично – 1D). Една част от 1 СН се смесва с нови 99 части (или една част 1D с 9 части) спиртно-воден разтвор (разредител) и след ново потенциране (динамизиране) във вибрационния апарат се получава второто разреждане – 2 СН (или 2D). По същия начин се стига до разреждания 5, 9, 15 и 30 СН, или съответно 3D, 6D, 10D, 12D, 30D, които са официално регистрирани в България. Последователните потенции усилват действието на разтворите. Най-ценното при този начин на производство е, че при него дори силно отровни вещества се освобождават от своята токсичност и се превръщат в лекарства. Именно тази поредица от разреждания осигурява споменатата безопасност на хомеопатичните препарати (за разлика от концентрираността на класическите медикаменти), поради което те могат да се прилагат при деца, бременни, възрастни хора и пр.

Естествено, според случая, в определени ситуации, е възможно да се използват и по-високи или по-ниски разреждания. Цифрите показват степента на разреждане на съответната субстанция, от която е приготвено хомеопатичното лекарство и те не са взаимозаменяеми, както си мислят повечето пациенти. Това е абсолютно погрешно схващане. Именно от степента на разреждане зависи действието на медикамента. В ниски разреждания напр., каквито са 5 СН, определени хомеопатични препарати стимулират образуването на секрети, а във високите им разреждания те ускоряват пресушаването на тези секрети. Затова лекарят подбира не само хомеопатичното лекарство, но и степента на разреждане в зависимост от това какъв ефект желае да постигне.

Друго погрешно схващане е, че лекарство в разреждане 5 СН напр. е по-силно от същото лекарство в разреждане 15 или 30 СН, тъй като е по-концентрирано. Силата на лечебното действие на хомеопатичния медикамент не зависи от степента на разреждане. Както вече бе споменато по-горе, понякога ниските и високите разреждания на едно и също лекарство имат съвсем различно действие. Освен това е установено, че високите потенции в повечето случаи имат по-бавно действие върху организма, но затова пък много по-дълбоко и трайно. Това обаче не означава, че при определени акутни състояния не могат да се използват хомеопатични лекарства с високо разреждане. Основният принцип в хомеопатията гласи, че колкото по-голямо е сходството между болестния процес и действието на съответната субстанция върху организма, толкова по-висока потенция на това лекарство трябва да бъде избрана. По-високите разреждания се предпочитат от лекарите-хомеопати, особено когато става дума за остри неврологични състояния или такива, свързани с емоционалната сфера и психиката.

По-ниските разреждания обаче могат да се използват по-продължително време и в комбинация с традиционните лекарства. Такива са напр. Шуслеровите соли, които са хомеопатично разредени, но са на границата на хомеопатията. Те са неорганични минерални соли, които възстановяват минералния баланс на организма на клетъчно ниво. В тази потенция се произвеждат и редица комплексни хомеопатични препарати, които могат да се купят без рецепта от аптеките. По-високите потенции обаче се изписват само от лекар-хомеопат и са достъпни единствено с рецепта.