Блог

Как да тълкуваме китайските диагнози (китайска терминологична система)

Традиционната китайска медицина (ТКМ) представлява своеобразна и уникална система от медицински практики, за която не са важни отделните анатомични структури, а базисните функции на организма (например храносмилане, дишане и др.). В резултат на това тя борави с някои твърде самобитни и понякога дори ексцентрични понятия, изграждайки свой собствен терминологичен порядък, чийто определения често звучат доста мъгляво и неразбираемо за хората, израснали в други части на света. Професор Капчук от Харвардския университет формулира нещата така: „Китайската мисъл е насочена към търсенето на динамична функционална активност, а не към фиксирането върху конкретните структури, извършващи основните дейности в организма“. В концепцията на ТКМ напр. една от основните идеи е представата за ин и ян и докато тези две названия звучат малко по-разбираемо (доколко хората, които ги използват влагат същия смисъл, който влагат и китайците е друг въпрос), то „бъбречна ин недостатъчност“ или „чернодробен чи блокаж“ често пораждат проблеми в комуникацията между лекар, практикуващ ТКМ и пациент, който не е китаец; последният просто не разбира каква му е диагнозата, затова и не разбира действията, предприети по лечението му от страна на специалиста. Подобни дефиниции предизвикват конфликти и между колегите от различни националности, които може и да са поставили вярна диагноза, но просто я описват по друг начин.

Когато се говори за ин и ян, става дума за идеология, произхождаща от даоистката философия, според която съществуват две противоположни сили или енергии, които обаче взаимно се допълват и преливат една в друга. Ин е пасивният елемент на упадъка, докато ян е активният елемент на развитието. Ин се отнася до женствеността, а ян – до мъжествеността.

Затова и ин е наричан понякога женски елемент, а ян – мъжки. И двата пола притежават по част от другия елемент в себе си и при достигане на вътрешно съзвучие, двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (брак, общуване), при които се постига допълване на собствения преобладаващ елемент с елемента на другия. Балансираното протичане на тези процеси може да се отъждестви с наличието на щастие (здраве) или казано с други думи – с отсъствието на болести. Но постигането на такова съвършено състояние се отдава на малцина. Под въздействието на различни фактори като външни влияния или прекалени емоции например, този хармоничен процес се нарушава и някой от тези елементи започва да преобладава и да взема връх, в следствие на което друг елемент отслабва и не може да се справи със задълженията си. Така нарушеният баланс води до появата на болести. Онова, което се опитва да направи китайската медицина чрез различните методи на лечение, е именно да възстанови този баланс. Но за да го постигне, първо трябва да разбере как функционира човешкото тяло.

Според ТКМ то е изградено от органи, които са свързани помежду си и в разглеждането им тя набляга повече на връзката между тях и функционирането им, отколкото на формата, местоположението в тялото и т.н. Ин-органите са т.нар. още плътни органи, които се отнасят до физическия и материален аспект на тялото (сърце, бял дроб, далак, бъбреци, черен дроб), а ян-органите са т.нар. кухи органи (стомах, жлъчка, дебели и тънки черва, пикочен мехур, дванадесетопръстник), които имат за цел да приемат и обработват храната, и да отделят излишните вещества от организма ни. Ин-органите създават енергията, докато ян-органите я придвижват из тялото. Тя се движи по определени канали, наречени меридиани. Те са 12 на брой, пресичат цялото тяло и всеки отговаря на строго определен орган, през който минава, затова е и наречен на него. Това са меридианите на белите дробове, дебелото черво, стомаха, далака, сърцето, тънките черва, пикочния мехур, бъбреците, дванадесетопръстника, жлъчния мехур и черния дроб. Двете системи обаче не бива да се бъркат. Макар да носят едни и същи имена, те носят различно познание и описват организма по различен начин (органът бял дроб е едно, а меридианът, който преминава през него, е нещо съвсем различно – двете понятия описват различни функционалности и взаимовръзки между белия дроб и другите органи, между белия дроб и енергията чи, която протича през него). Затова когато пациентът чуе „бъбречна ин недостатъчност“ или „чернодробен чи блокаж“, това не означава, че обезателно има проблем с органа бъбрек или черен дроб, а с всичко, което преминава през него или с което той е свързан. А той е във взаимодействие с останалите системи на организма чрез меридианите, по която чи тече.

Но какво точно е чи – още един основен термин в ТКМ? Често се описва като енергия. Китайският обаче е контекстуален език и като такъв думите в него често имат значения, които надхвърлят прякото им речниково съдържание; те изразяват по няколко същности и в този смисъл чи е събирателно съществително, което може да се докосне до множество аспекти на материалния свят както по форма, така и по функционалност. Що се отнася до медицината, чи, използвана самостоятелно, може да означава едновременно и сила, мощ, а може да означава и изтощение, безсилие или иначе казано маркира енергийни нива – напр. чи излишък. Използвана в съчетание с не по-малко важната меридианна система или някой орган, тя описва дейността на тази система – напр. стомашен чи недостиг или жлъчен чи излишък.

Тези две категории се прилагат и към още един трудно разбираем за европееца термин с неясно значение – дзин или есенцията дзин. И ако дзин е силна, тя съдейства за нашата жизненост, но ако е слаба, води до изтощение и първо има дзин в изобилие, а после – няма. Това звучи доста неясно, а за някои хора дори и езотерично. А всъщност чрез дзин китайците описват най-фината енергия, която човек получава от родителите си и която формира материалната основа на нашето тяло (западната медицина твърди същото, само че по друг начин – наследствена ДНК). Дзин се съхранява в бъбреците и служи като депозитен капитал за размножаване, растеж, развитие и съзряване на индивида. Зачеването напр. е невъзможно, ако дзин е слаба. Докато растем и достигнем зрялост, есенцията дзин е в изобилие, но с напредването на годините тя постепенно се изчерпва. Всяка метаболитна дейност консумира дзин и от поведението и начина ни на живот зависи дали ще я подхраним или изхабим напразно. Докато сме млади се генерира повече дзин, отколкото се изразходва и излишъкът от нея се съхранява в бъбреците. С течение на времето обаче стартира обратният процес и тялото започва да консумира от резервите на дзин в бъбреците. Този спад, заедно с нездравословния начин на живот и постоянния стрес, който изпитваме ежедневно, изчерпват запасите от дзин, в резултат на което настъпва преждевременно остаряване (побеляване, косопад, чупливост на ставите), безплодие и др. Но ако водим балансиран начин на живот той ще спомогне за натрупването на дзин в бъбреците.

Още една отлика в терминологичната класификация между традиционната китайска и останалите национални медицини е, че тя не работи с диагностициране (определяне) на болестите, а със синдроми. Синдромът в ТКМ не се отчита като болест, а като съвкупност от симптоми, споделящи обща патология. След прегледа, специалистът, практикуващ ТКМ, ще маркира един или няколко синдрома – напр. „чернодробен чи блокаж“ или „ян недостиг в далака“. Всеки синдром представлява дисбаланс във функционалността на конкретна органова система, която вече чрез различни терапевтични методи може да бъде върната в правилния работен режим.

Но освен излишък и недостиг, ТКМ използва и още четири „не особено ясно дефинирани“ категории, за да уточни диагнозата – топлина и студ, сухота и влага: напр. „чернодробен чи блокаж с топлина“ или „топъл чернодробен чи блокаж“ и „ян недостиг в далака с влага“ или „влажен ян недостиг в далака“. Топлината в ТКМ често се свързва със симптомите на възбуда, повишаване на температурата и зачервяване, докато студът се обвързва със симптомите на понижена метаболитна дейност. Чи-блокажът пък се асоциира с нарушената функция на някой орган или натрупването на енергия в него (което може и да е причината за нарушената му функционалност), която трябва да бъде освободена, за да може чи да продължи да циркулира безпрепятствено по меридианите, подхранвайки организма ни. Сухотата може да възникне от наличието на топлина в тялото или от недостига на телесни течности. Влагата пък се проявява при прекомерното натрупване на телесни течности, които се налага да бъдат отточени терапевтично. Както казва китайският лекар Ли Хуан от Тянцзинския университет: „Има много прилики между източната и западната медицина, защото и двете описват едно и също тяло – човешкото. Но различните гледни точки към него са причината за възникването на различни названия, които правят директния превод много труден. Това, естествено, не означава, че двете медицини не могат да работят заедно и да си сътрудничат в полза на човешкото здраве.“