Китайска медицина
Китайската медицина се е зародила хилядолетия преди новата ера. Още в примитивните общества са използвали остър камък за премахване на абцеси, гной и пускане на кръв. При определени болежки, те са нагрявали или горили определени места. Така е положено началото на акупунктурата и използването на мокса.
Първите писмени източници датират между 400 г. пр.н.е. и 200 г. пр.н.е. с две фундаментални произведения, които са актуални и до днес – Канон на Жълтия император за вътрешното HuangDi Nei Jing и Класика на билковата медицина Shennong Bencaojing.
Първата се състои от няколко части, като две са стигнали до нас- Su wen (основни въпроси) и Ling shu (Духовна опора). Su wen се занимава с теоретичната основа на китайската медицина и с диагностиката, а Ling shu дискутира акупунктурата в детайли. Shennong се състои от 3 части, като във всяка са класифицирани различни видове билки. Според специалисти в тези 2 източника са събрани знанията на много поколения преди тях. В този период вече са известни теориите У-Син (петте елемента, петте движения) и Ин и Ян. Конфуцианството (Конфуций) и Даоизмът (ЛаоДзъ) също имат основно влияние.
