Блог

Когато Земята ни лекува

Енергийни места

Хората пътуват по различни причини: някои, за да преоткрият себе си, други – за да се изгубят в тълпата и оставят всичко зад гърба си, а трети – просто да се насладят на усещането от срещата си с нещо ново и непознато. Но има една група хора, които пътуват до определени дестинации с определени цели – да се излекуват или поне да облекчат болките си. В днешния свят, наситен със страховити новини, които медиите ни поднасят всеки ден, човек има нужда да вярва в чудеса. Изпитва потребност, защото те са синоним на надеждата, а всеки се нуждае от упование и вяра в нещо. И хората пътуват в търсене на своето собствено чудо, онова, което ще ги спаси, онова, което ще им помогне, онова, което ще ги излекува.

Но къде е спасението? Още от най-древни времена хората са забелязвали, че едни места са по-различни от други. С течение на столетията те ставали табу или свещени – забранявало се посещаването им или там се извършвали масови церемонии. Райони, където Земята се отваря. Зони, където се случват чудеса, където се появяват необясними феномени, където планетата ни нашепва своите тайни. Защото тези територии не са като останалите: те обладават специални сили. Там минават линиите на магнитното поле на Земята. Често те текат паралелно с подземните потоци, прекосяват водни пространства и пустини, планини и равнини, тръгвайки от северния полюс и завършвайки в южния и обратното. Това са „вените на майката Земя“, които разпростират енергията й по цялата планета. Китайците ги наричат „драконови линии“, южноамериканските индианци – „духовни линии“, а австралийските аборигени – „мечтани линии“ и може би са най-прави, защото те ни водят по пътя на мечтите – там, където всичко е така, както трябва да бъде, там, където вероятно ще се излекуваме. А където се пресичат две или повече линии, в тази точка енергията се усилва и образува т.нар. вортекс (водовъртеж) или иначе казано „чакрите на Земята“.

Дали ще повярваме в тях или не, зависи от настройката и личното усещане на всеки един от нас. Някои може да почувстват проясняване на мислите, а други – облекчаване на болките поради вярата в тези енергии. През Средновековието пилигримите са предприемали опасни пътешествия до манастири, църкви, храмове, обители, свещени извори. Някои са разбирали, че благосъстоянието се постига в резултат на духовното изживяване, осъществено на подобни места, което може да възстанови нарушения баланс. Но изследванията с модерна техника доказват, че сред мегалитите в Стоунхендж действително се излъчва енергия. Както и от пирамидите. И стотици подобни зони, достъпни у нас – Белинташ, Седемте рилски езера, Бегликташ, Рупите и мн. др. Ако се съмнявате, просто поставете компаса в близост до тях и ще видите как стрелката му започва да се върти в кръг, без да спира. Защо? Защото там се пресичат магнитните линии на Земята. И трябва да има причина хората да посещават едни и същи райони векове наред, а после да твърдят, че там са получили просветление, облекчение на болките или прогонване на болестта (излекуване).

Нормално е подобни области да привличат не само болните, но и поети, писатели, художници, шамани, йогисти, всички, които искат да изчистят съзнанието си, да възстановят връзката си с природата и да усетят целебната й мощ. Не само тази енергия, която е в нас, но и онази, която е около нас; да попием от нея, за да си помогнем. А това вече не е чудо – това е ясно осъзнато желание да се слеем с природата, да почувстваме вибрациите на Земята, за които много са забравили, а други вече просто не са в състояние да ги усетят. В свят, в който благодарение на техниката сме в постоянна връзка с всекиго (телефони, фейсбук, имейли, вайбър, скайп…), а всъщност ни отдалечават един от друг, защото вече няма нужда да се виждаме, в който сме претрупани с ненужна информация, която обаче жадно попиваме във всеки възможен миг чрез смартфоните и инстаграм, е хубаво човек да знае, че има места, където тези технологии не са нужни, където съществува нещо много по-голямо, по-важно и по-силно от джиесема, енергийни фунии, които може както да те всмукнат, така и да ти дарят нирвана, да те заредят със сили, да те изпълнят с жизненост и мощ, да ти позволят да черпиш директно от първоизточника.

Точно това преживях в Перу, докато чаках под палещото слънце на пустинята останалите да се върнат от разходката си с малък самолет над линиите на Наска. Към мен изненадващо се приближи индианец, който седна на земята до мен. Аз реших, че трябва да последвам примера му и също седнах в прахта. Подадох му ръка, а той ме изгледа. После протегна двете си ръце напред и ми кимна да оставя фотоапарата. Хвана със своята лява ръка моята лява и със своята дясна моята дясна, така че оформихме 8 или символът за безкрайност. „Така се поздравяваме. Ние – кечуа“, каза той на едва разбираем английски. После разтърси ръцете ни. „Енергия от Пачамама (Майката Земя)“, допълни той и се усмихна. Тогава разбрах какво се опитва да ми каже. Че в трудния живот в тази негостоприемна територия на Андите, срещащите се по стръмните склонове на планината индианци се поздравяват по демонстрирания начин вместо с традиционното за европееца ръкостискане. Двете ръце предават повече енергия от едната. Погледнах надолу и видях, че освен 8 сме оформили и спиралите на ин и ян, които само заедно могат да породят безкрайната хармония (поотделно едната вечно прелива в другата и после поражда първата, но първоначално са били заедно – състояние, известно като тайзди, преди да се разделят). Дали двете култури са знаели едно и също, но са ни го предали по различен начин? Дали Земята наистина може да лекува или това е само мит? За да разберем, ще се отправим на едно пътешествие из най-необикновените места на Земята, където се случват чудеса.