Блог

Лечебната иглика – красива и полезна РЕЦЕПТИ

Игликата е едно от най-разпространените растения по нашите ширини. Освен с красивите си цветове, е известна и с факта, че е първото разцъфнало пролетно цвете. Има много видове иглика, но най-голям интерес предизвиква Primula veris L. (примула верис) или т.нар. лечебна иглика. Тя е многогодишно растение, което може да бъде срещнато в храсталаци, гори, поляни и ливади. Разпространена е в почти цяла Европа и Средиземноморието, а в България се среща до около 2500 м. надморска височина.

Билки се добиват от всички части на растението. Корените се събират или в началото на пролетта, преди появата на първите листа, или от август до октомври, когато листата и семената вече са напълно узрели. Измиват се със студена вода и се сушат на слънце. Цветовете се берат без дръжките от март до май, когато е началото на цъфтежа. Сушат се на сянка или в тъмно помещение, защото така запазват естествения си цвят, и се съхраняват на сенчесто, проветриво и сухо място. Листата се събират по време на самия цъфтеж през април и май или след неговото приключване. Сушат се на сянка, като се предпазват от прах и замърсявания.

Активните вещества в игликата са различни видове сапонини, които са с откашлечно и отхрачващо действие и имат добър ефект при лечение на бронхит, коклюш, астма, простудни заболявания и грип. Надземните части са богати на витамин С, фенолни гликозиди, салицилова киселина и са подходящи за добиването на масло от семената. То съдържа ценната мастна грамалиноленова киселина (GLA), която не се среща в много растения, а човешкият организъм не я произвежда. Тя обаче изпълнява много жизненоважни функции, помага за предотвратяване на втвърдяването на артериите, сърдечни заболявания, екземи, цироза, ревматоиден артрит, менопауза, предменструален синдром, множествена склероза и високо кръвно налягане.

Корените помагат при трудно уриниране. Листата се отразяват добре при отпадналост и главоболие заради съдържанието на витамините С и А. Билката има облекчаващ ефект и при пристъпи на мигрена, тъй като това заболяване се дължи на спазми в някои от кръвоносните съдове в мозъка, а игликата има силно спазмолитично действие, което помага при острите и хронични мигренозни пристъпи. Достатъчно е да се приемат по 2-3 чаши отвара дневно.

Цветовете от иглика се ползват при нервност и безсъние. Прави се отвара от иглика, валериан и жълт кантарион и се пие по една чаша преди лягане. Лечебната иглика повлиява и пристъпите на паника, тъй като регулира сърдечния ритъм и успокоява нервната система.

Игликата се използва и в Китайската медицина. Името й е Huang Hua Jiu Lun Cao /Хуан хуа дзю люн цао/. Като температура е неутрална, на вкус е сладка, солена и пикантна и навлиза в меридианите на Белите дробовеq Пикочния мехур и Сърцето. Действие: движи Чи, разпръсква Вятъра и разтваря Слузта. Лекува кашлица, бронхит, инфекции на уринарния тракт, тремори, болести свързани с циркулацията на Чи и Кръв, успокоява Духа (безсъние, тревожност, стрес, хиперактивност).

Най-често билките от иглика се използват в сушен вид за приготвяне на чай, като тинктура или в състава на кремове и мехлеми за външно приложение. Отвари се правят от корените и цветовете. При кашлица, безсъние и нервни кризи в кана с вода за 10 минути се запарва лъжица изсушени цветове, а при сърдечни проблеми лъжица ситно нарязани корени се заливат с чаша гореща вода. Сместта се оставя да ври десетина минути и се пие студена. При дихателни инфекции се приготвя сироп от иглика по следната рецепта – една шепа пресни корени се накълцват на ситно и се заливат с мед, разтворен с малко вода. Сместа се оставя да престои 2 или 3 седмици и се пие по една лъжица всеки ден.