Блог

Многото приложения на сливите

Сливите са от плодовете, които днес се срещат по целия свят. Те са леснодостъпни, евтини и с много приложения в кулинарията, което ги прави предпочитан избор за сладка, компоти, различни десерти, че дори и алкохолни напитки. Срещат се различни сортове сливи, които имат различни свойства и характеристики.

За тяхна родина се смята континентът Азия, и по-точно територията на днешните Китай и Япония. Затова не е изненада, че сливите са част от традиционната китайска медицина. В ТКМ се използват основно сушени тъмни сливи /Wu Mei/. За да се получат те, ненапълно узрелите плодове се берат през лятото и се изпичат на ниска температура, докато кожата им почернее. Сухите тъмни сливи имат кисел и стипчив вкус. Влияят на меридианите на черния дроб, далака, белите дробове и дебелото черво. Този вид сливи са известни със способността си да тонизират Ин, както и да насърчават циркулацията на Чи. В древните медицински текстове пише, че тези плодове навлизат в стомаха, далака, червата, пикочния мехур и черния дроб.

Китайската медицина предписва тъмни сливи при хронична диария и дизентерия, тъй като плодовете имат свойството да стягат червата. Често се комбинират с други билки, които подсилват действието им. При хронична кашлица сливите навлизат в белодробния меридиан и възпрепятстват загуба на чи от белите дробове. Действа при кашлица с малко храчки или при изцяло суха кашлица без храчки. Допустимо е да се комбинира с други билки, за да се засили оздравителния ефект. Сливите са полезни и при коремни болки и колики, причинени от паразити от типа аскариди. За вътрешна употреба се препоръчват между 3 и 10 грама тъмни сухи сливи, като максимално се допускат до 30 грама. Особено ограничен трябва да е приемът от пациенти, които имат прекалено много горещина в органзма си или застой.

В ТКМ се използват и т.нар японски сливи, чиято енергия влиза освен в меридианите на черния дроб и далака, и в този на бъбреците. Този сорт охлажда, насърчава храносмилането и изчиства излишна топлина в организма, повишава слюноотделянето. От тях обаче трябва да се приемат най-много 15 грама, като може да се консумират сурови или като сок. Тези минималистични количества на сливите не са случайни, тъй като според разбиранията на китайската медицина със сливите не трябва да се преяжда. По-големи грамажи се допускат, ако сливите се прилагат външно. За целта плодовете се пюрират или овъгляват, след което се смилат на прах.

В Западния свят на сливите по-рядко се гледа като на лекарство, но това не означава, че лечебните им свойства не се признават и тук.  Често се ползват при запек, заради свойствата на сортовете сливи, които се консумират тук.

Доказано е, че те помагат за нормалния растеж на мозъка и подпомагат хормоните, които имат отношение към развитието. Благодарение на специфичната аминокиселина триптофан се подпомага секрецията на серотонин. Сливите се препоръчват при сърдечно-съдови заболявания, а редовният прием на сушени сливи спомага за правилната циркулация на кръвта. Има проучвания, които сочат, че плодът намалява рисковете от инфаркти и инсулти.

Сливите са полезни още за засилване на имунната система, защото са богати на витамин С. Освен това поддържат холестерола в здравословни граници, както и кръвната захар в норма. Плодовете са богати на желязо и мед. Двете вещества подпомагат образуването на червени кръвни клетки и улесняват пречистването на кръвта. Медта действа още като антиоксидант и помага за образуването на колаген. Консумацията на сливи с висока захарност пък помага в усвояването на желязо и предотвратява развитието на заболявания като анемия и остеоартрит.

Препоръчват се и по време на бременността, тъй като са богати на минерали и витамини, които имат отношение към очите, костите и тъканите, както на майката, така и на растящото бебе. Могат да помогнат за преодоляване на запека, който често се появява в месеците на бремеността. С консумацията им обаче не бива да се прекалява, защото някои от сортовете, които се консумират в Европа могат да доведат до диария.