Блог

От отровата – лекарство

от в Българско билколечение, Здравни съвети октомври 7, 2019

При кои състояния може да ни помогне Беладоната?

Беладоната (Atropa belladonna) или Лудото биле както е по-известна сред хората, не е измежду най-често срещаните компоненти в българското билколечение. Но затова пък е една от най-интересните билки. Защо ли? Защото е токсична! Медицината обаче вероятно е единствената сфера, в която отровата означава както смърт, така и живот, благодарение на разработваните на основата на подобни растения лекарства. Всяка година към фармацевтичните заводи се отправят тонове корени и листа от беладона. Известни ca нaд 40 лeĸарствeни препаратa, пoлyчeни oт нeя. Най-често се изпoлзвaт ĸaтo бoлĸоуспoĸoявaщo средcтвo, но също така и зa лeĸyвaнe нa paни, пpи cпaзми в cтoмаха, пpи ĸaмъни и пяcъĸ в бъбрецитe и жлъчĸaтa, пpи бронxиaлна acтмa и дp. Предлага се като хранитeлна дoбaвĸа под формата на тaблeтĸи, тинĸтура, мexлeми и cпрей пoмпa, които помагат срещу нacтинĸи, гpип, тpecĸa, ĸaшлицa, възпaлeнo гъpлo, бoлĸи в cтaвитe и пр.

Народът ни цени билката и като самостоятелно лекарство. В дългия списък на дивите лечебни треви, които прадедите ни са събирали, лудото биле отдавна е заело своето почетно място. Билката е истински склад на лечебни вещества. Известна като отровно растение, беладоната всъщност е лек срещу не една и две болести или неразположения. На народните лечители нейните ефекти са познати от 1500 години.

В началото я използвали главно за разкрасяване. Древните италианки капвали по 1-2 капки в очите си, за да разширят зениците си, защото смятали, че така стават по-привлекателни. Натривали и скулите си с плодовете й, за да предизвикат прилив на кръв. Едва по-късно, през Средновековието, хората разбрали, че билката може да има и лечебно действие. Забелязали, че макар и опасна за човека, животните я приемат безпроблемно, след което странно се успокоявали, а някои дори и заспивали. Така започнали да я използват като упойка по време на операции, без да знаят причините за действието й. По-късно медиците открили, че това се дължи на съдържащите се в лудото биле голям брой алкалоиди, един от които е атропинът. Той блокира М-холинорецепторите и по този начин възпрепятства предаването на нервни импулси от засегнатия орган към свързаните с него нерви. Това означава, че отровата атропин има болкоуспокояващо действие. Но неминуемо възниква въпросът в каква доза е допустимо да се приема атропин, за да се постигне болкоуспокояващ, а не смъртоносен ефект. А отговорът е познатата в медицината фраза: дозата прави от отровата лекарство. В случая на беладоната от 0,25 до 1 мг могат да бъдат прилагани от един до три пъти дневно. Това е безопасното количество за перорален прием. Ако се наложи интравенозен или интрамускулен прием, дозировката остава същата, но броят вече се променя и става един до два пъти дневно.

Установеният днес химичен състав на беладоната е богат. Той се състои главно от алкалоиди, гликозиди, танини и др. Най-многобройната група е тази на алкалоидите, а голяма част от тях са антихолинергични, т.е. блокират някои нервни импулси, свързани с парасимпатиковата нервна система и регулиращи определени неволеви телесни функции или рефлекси, включително разширяването на зениците, сърдечния ритъм, секрециите на жлезите, свиването на бронхиолите в белия дроб и гладката мускулатура в храносмилателния тракт. Затова алкалоидите в лудото биле се използват за лечението на редица симптоми и състояния като стомашно-чревни разстройства (алкалоидите отпускат гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт и намаляват отделянето на стомашна киселина, поради което беладоната е полезна при лечението на колит, синдром на раздразнените черва, колики, диария и пр.), астма (тук лудото биле отпуска бронхите и редуцира хриповете при астматичен пристъп), силно потене (забавя отделянето на секрети от жлезите и от органите, поради което подпомага лечението на хиперхидроза и подобни), главоболие и мигрена (болкоуспокояващото действие на атропина облекчава страданието), мускулни болки и спазми (отново е свързано с отпускането на гладката мускулатура, благодарение на атропина), прилошаване при пътуване (съдържащият се в лудото биле алкалоид скополамин спомага за предотвратяването на световъртежа в следствие на който е и прилошаването при пътуване), болест на Паркинсон (може да намали силното потене и слюноотделяне, дължащи се на заболяването, и да спомогне за овладяването на тремора), жлъчни колики (мускулните спазми или колики на жлъчния мехур могат да бъдат облекчени благодарение на отпускащото въздействие на атропина върху мускулните влакна) и т.н.

Важно е да се отбележи, че въпреки многобройните си полезни действия, беладоната рядко се приема самостоятелно – в повечето случаи се комбинира с други билки. Най-често се приготвя екстракт от корените или листата, а народът споделя многовековния си опит кога точно да се събират те, от какви растения, как да се сушат, последователността на процедурите и тяхната продължителност, така че те да не загубят лечебните си свойства. Необходимо е да се намери добре развито растение – това обикновено означава беладона през първите 2-5 г. от растежа й. Лудо биле представлява храст, който обича сенчестите и влажни места из планините. Листата му са зелени, а плодовете – малки, черни и лъскави. Билката цъфти от май до септември с красиви лилави цветове. Днес тя е включена в Червената книга на България, а ползването й се следи от Министерството на околната среда и водите. Среща се в Европа, Северна Африка и Азия, а е култивирана в Северна Америка и Великобритания.

Корените съдържат в по-концентриран вид всички онези алкалоиди, необходими за направата на настойки, мехлеми, тинктури и пр. Знахарите вадели корените от почвата задължително след като плодовете достигнат зрялост. Това означава в края на летния или в началото на есенния сезон. След като корените се извадят от почвата, те се измиват и нарязват на ленти като се внимава всяка от тях да бъде с дължина 8-10 см. След това се разстилат на пластове с дебелина до 5 см. По време на сушенето трябва да се разбъркат 1-2 пъти. Народът научил, че са напълно изсушени, когато станат чупливи.

Макар и в по-малка степен, листата също притежават лечебни свойства, затова лечителите събирали и тях. Те също се сушат на редове, но трябва да се разстилат върху рамки. Препоръчителната дебелина на пластовете тук е 1-2 см. И също се разбъркват 1-2 пъти. Когато техните жилки станат чупливи, значи са изсушени напълно.

Българската народна медицина е ползвала, ползва и ще ползва лудото биле като лекарство, но днес ние имаме възможността да избираме между нейните настойки и тинктури, и концентрирания вид на алкалоидите на беладоната под формата на таблетки, сиропи и др., доставени до нас от фармацевтичната индустрия. Кои точно ще предпочетем остава въпрос на личен избор.