Блог

Събиране на билки част 1

Всички знаем, че билките имат широка употреба в медицината, хранително-вкусовата промишленост, козметиката и парфюмерията, но за да бъдат наистина лековити и да разгърнат всичките си свойства, е важно да се спазват определени правила за тяхното събиране. В България масово се използват приблизително 200 вида лечебни растения, от които се добиват около 270 вида билки. Разликата в цифрите се дължи на факта, че от отделните части на растенията се събират различни билки – корена, цветовете, листата и стъблата. Тоест понятието „билка“ не се отнася към растението в неговата цялост, а към част от него, която в определен момент от растежа, съдържа най-голямо количество активни вещества. По тази причина различните билки се берат по различно време, например преди, по време на, след цъфтеж или образуване на семена и плодове.

Събирачеството започва много рано през годината – още през месец февруари, когато развитието на растенията е в застой. Тогава е времето за корените, коренищата, грудките и луковиците. Коренови билки по това време на годината се събират от глухарче, троскот и коприва. Корените се изкопават и се измиват бързо със студена вода, ако е необходимо се обелват и нарязват. Ако се пропусне моментът преди вегетацията на растенията, грудките и коренищата могат да се събират отново наесен, след като опадат плодовете и цветовете.

Още в началото на пролетта започва събирането на кори. Тогава соковете в дърветата се раздвижват, като този процес е най-усилен от месец март до месец май. Това е и най-подходящото време за кори от бреза и бяла върба, бял бор и летен дъб. Събират се от млади стъбла и клони, като се правят напречни и надлъжни прорези, кората се отделя от дървесината и се почиства от двете страни. За да не се унищожават дърветата, най-добре за добив на тези билки да се използват вече отсечени дървета при планирана сеч.

През март и април се събират и пъпките на растенията, били те листни или стъблени като пъпките от топола или боворите връхчета. Важно при тях е да бъдат обрани, преди да се развият. Най-честият метод е чрез отрязване на цели тънки клонки, от които после се отделя билката.

Стръковете пък се събират в различните фази на цъфтежа, но задължително преди да се образуват плодовете. Режат се с различна дължина, като това зависи от височината на растенията. Едрите тревисти растения като риган, жълт кантарион, лечебен ранилист се режат в горните облистени части на 20-30 см от върха. На дребните тревисти растения или полухрасти като мащерка, подъбиче и шапиче се отрязва цялата надземна част. Не се събират стръкове без листа, както и такива, които са наранени или замърсени.

Плодовете и семената се берат по различно време в зависимост от вида им. Месестите плодове на черната боровинка, черния бъз, горската ягода и шипката се берат едва след пълното им узряване. Сухите плодове като резене, кориандър и копър трябва да се откъснат непосредствено преди пълното узряване, за да се избегне разпиляването на семената. Но например, плодовете от синя хвойна се събират едва на втората година след образуването им и то точно преди да омекнат.

Още за събирането на билки от различните части на растенията вижте в „Събиране на билки – Част 2“