Блог

Какви тайни крие традиционната китайска аптека

Ако имате късмета да осъществите мечтата си да посетите Китай, никога не отказвайте предложението на видите традиционна местна китайска аптека (в програмите на повечето туристически фирми подобна визита е включена или най-малкото на традиционен медицински център, където на желаещите ще се направи най-общ преглед). Пристъпването в нея не е просто прекрачването на прага на една чужда аптека, където може да си купите нужните ви медикаменти или да кажете какво точно търсите. Това е навлизане в един друг свят, в който търсенето се извършва от аптекаря, в повечето случаи лекар, практикуващ китайската народна медицина. Вие казвате какво ви боли, а той ви предписва лекарства, а е възможно дори и на място да ви прегледа и назначи лечение (макар че нищо не може да замести предварителното посещение при специалист, работещ в сферата на традиционната китайска медицина (ТКМ).

Когато се озовете в местна дрогерия, изпитвате странното чувство, че потъвате в една непозната вселена (за китайската медицина човекът живее между небето и земята и самият той е една малка вселена). Стените са покрити с решетести рафтове, оформящи кутийки, пълни с пликчета изсушени треви и корени, шишенца със стрити на прах субстанции, сандъчета с тайнствено съдържание – кехлибар за отпускане на нервите, шафран и костилки от праскова за подобряване циркулацията на кръвта, жен-шен за коригиране на сърдечната дейност…. Тук не само може да научите много за традиционните китайски лекарства, но и дълго да се чудите на какъв принцип са подредени. Безкраен списък на растения, минерали и медикаменти, приготвени от растителни и животински съставки като сушени морски кончета или еленови рога, чийто истински смисъл обаче остава скрит за чужденеца. Те не са подредени нито по азбучен ред, нито по болести…

Отговор дава един от най-знаменитите класически трудове на древната китайска фармакология – „Хуанди нейдзин” („Трактат за вътрешното“). Написан през периода 779 – 476 г. пр.н.е., той се състои от 18 огромни тома, които обобщават знанията и опита на няколко поколения лекари. Там се говори за пулс и кръгово движение на кръвта, експериментално обосновано 3500 години по-късно в Европа от Уилям Харвей през 1628 г.

През периода на династията Хан (206 г. пр. Хр.- 220 г. сл. Хр.), китайската традиционна медицина натрупва най-ценните си дори от днешна гледна точка знания за лечението на много болести, изложени в известния трактат „Лечение на болестите, предизвикани от факторите на студ и топлина“ от Чанг Чунг Чин.

Един от най-известните родове в управлението на Китай Мин не може да мине без свой труд по медицина и така през 1578 г. се появява „Материята на медицината“ от Ли Шъджън. Това е истинска енциклопедия, открила нова ера в световната фармакология. В нея има общо 1,9 милиона йероглифа, дели се на 16 части и 60 теми, в които са описани подробно 1892 растения с над 1000 илюстрации, показващи нагледно различни лекарства, което е важно за разпознаването им, заедно с 11 000 рецепти за приготовлението им. Работата върху този си труд Ли Шъджън започва, когато е на 35 години и го завършва 27 години по-късно. Преведен на няколко чужди езика, той оказва силно влияние върху развитието на медицината в страните от Източна Азия и Европа.

Така човек постепенно разбира, че китайците имат своя, абсолютно уникална методика, чрез която систематизират лекарствените медикаменти и начина им на приложение. Тя се отличава значително от подхода за класификация в западната медицина. Зад китайската система стои философията, че човекът живее между небето и земята и самият той прилича на една вселена в миниатюра. Материята, от която се състоят живите същества, се разглежда като принадлежаща на „ин“ или женското пасивно начало. Жизнените функции обаче на тези живи същества се разглеждат като принадлежащи на „ян“ или мъжкото активно начало и се описват със следните пет центъра на тялото: „сърце“ или „разум“, т.е. „командния център“, който е интелектуалното ядро и се свързва с червения цвят или елемента „огън“ – лято, горещина, развитие, радост; „белите дробове“ или „дихателната“ система, която регулира различните вътрешни функции на тялото и поддържа кибернетичния (космическия) баланс, се свързва с белия цвят или елемента „метал“ – есен, сухота, увяхване, тъга; „черния дроб“ е връзката на крайниците с трупа, регулира механизмите на емоционалното реагиране на околната (външна) среда, а също така и дейността на вътрешните органи, и се свързва със зеления цвят и елемента „дърво“ – пролет, вятър, раждане, гняв; „далак“, който регулира разпределението на полезни вещества в организма, носи сила и енергия на човешкото тяло, и се свързва с жълтия цвят и елемента „земя“ – късно лято, влага, промяна, размисъл; и „бъбреци“, които регулират запасите от полезни вещества и използването на енергията, свързващи се с черния цвят и елемента „вода“ – зима, студ, изчезване, страх. Тази последна система определя силата на човешкия живот.

Сезоните и чувствата не случайно са включени към класификацията на органите. Промените на времето влияят пряко върху човешкото тяло. Най-силно изразен ефект в това отношение имат вятърът, студът, горещината, влагата, сушата и лятната жега. Резките или необичайни изменения на времето могат да причинят вреда на тялото. Затова тези сили китайците наричат 6-ти фактор.

По същия начин стои и въпросът със смяната на настроенията. Щастието, гневът, безпокойството, скръбта, огорчението, страхът, изненадата също могат да причиняват вреда на здравето, ако са прекалено силни като чувства. Китайците наричат тези фактори „седемте емоции“.

Така в китайската медицина съществуват шест фактора, предизвикващи болести, които, взаимодействайки си със „седемте емоции“, формират основите за възникването на болестта и нейната патология. Тези модели се използват за анализ на тялото на пациента и неговите заболявания, на чиято база се диагностицира точната причина за неговата общофизическа и психологическа загуба на баланс (равновесие). Опирайки се на този анализ, лекарят може да препоръча един или друг начин за корекция на дисбаланса.

А методите, използвани от ТКМ, за корекция на баланса, са отново пет, но тук разпределението не е по въздействие върху някои от петте главни органа, а пет основни направления за лечение, основани на едни и същи теории и принципи: китайската лекарствена терапия, акупунктурата, масажът, медицинската гимнастика „ци гун“ и учението за правилното хранене и начин на живот.

Китайската лекарствена терапия обаче е сред най-важните и основни похвати за лечение измежду всички останали, използвани в ТКМ. В Китай тя се отнася към вътрешната медицина, защото терапевтите прибягват първо до нея, когато се сблъскат със заболявания на вътрешните органи. Затова и отговорът на въпроса по какъв начин са подредени лекарствата в традиционната китайска аптека е: „по органи“. Боли ви стомахът – той спада към системата от органи, обобщена под названието „далак“, регулираща разпределението на полезните вещества в организма. Но се отнася също така и към жълтия цвят и елемента „земя“, които се свързват с късното лято, влагата, промяната, размисъла. Значи цел на лекаря, практикуващ ТКМ, е да разбере дали неразположението на стомаха ви е свързано с някое твърде пикантно или нетрадиционно китайско ястие, което сте поели, или е свързано с промените във времето или смяната на настроенията (някои пътувания предизвикват дълбоки равносметки и размисли, а някои се извършват и в неподходящи сезони за съответната страна. След като установи това, човекът зад щанда ще бръкне в една от десетките кутийки, разположени по стената, после във втора, и трета, и ще ви сложи всичко в едно пликче с подробни и точни указания кое с кое да комбинирате, как да го вземате и по колко пъти на ден. След като ТКМ досега е помагала на милиарди и милиарди китайци векове наред, ще помогне и на вас, стига внимателно да следвате указанията. Говоря от собствен опит!