Хомеопатия или медицина
Хомеопатията винаги е била алтернатива на класическата медицина, а прилагането ѝ с цел лечението на различни здравословни проблеми набира все по-голяма популярност през последните десетилетия. Хората търсят решения на своите неразположения и са на мнение, че след като конвенционалната медицина не може да им помогне, то те ще се обърнат към хомеопатията. Резултатът: в която и аптека у нас да влезете напоследък, ще чуете, че наред с традиционните медикаменти, някой търси и хомеопатично лекарство. Майки с колички в парка си разменят рецепти и обясняват в сайтовете как точно това помогнало толкова много на тях и тяхното дете. Те са убедени, че хомеопатията е способна да излекува рожбите им и то без странични ефекти.
На другия полюс са скептиците, които заявяват, че хомеопатията е шарлатанство и привеждат становищата на Руската академия на науките, на Научният консултативен съвет на европейските академии, дори на Австралийската комисия за борба с лъженауката и фалшификациите. Всички те твърдят, че не са известни болести, при които хомеопатията да е оказала лечебен ефект и че т.нар. нейни „принципи” противоречат на основните положения във физиката и химията. Те настояват, че практически няма данни дори и за едно проучване, публикувано в научно списание, което да показва ефект от тази практика. Според тях действието на хомеопатията се разпростира само в плацебо ефекта. А той може да бъде постигнат от всеки препарат. Плацебо ефектът е в резултат на самовнушение, на автосугестия, че нещо лекува, дори в него да няма активно вещество.
„Не съм правила проучвания, не съм учен, но съм се убедила от действието при детето ми, а то е бебе и няма как да си внушава“, коментира майка в САЩ в защита на хомеопатията. И зад това твърдение застават много жени от цял свят.
По наблюдение на психолозите, хората не се интересуват от научните доводи, а се ръководят от своя личен опит. И ако от нещо се чувстват по-добре, те са склонни да го използват. Това поддържа интереса към хомеопатията и към всеки един неортоксален подход, от който хората са установили, че имат полза.
Хомеопатията разглежда симптомите на заболяването като нормална реакция на организма, когато той се опитва да си възвърне естественото състояние. Тя работи на принципа на подобието – „Similia similibus curentur или „Подобното се лекува с подобно”. Според постулатите ѝ, заложени още през 1796 г. от основоположника на хомеопатията Самуел Ханеман, веществата, които в измерими дози могат да причинят заболяване, в безкрайно малки дози могат да го излекуват или иначе казано въпросните симптоми, манифестиращи у болния, се третират с приема на много малки количества от същата субстанция. Затова и хомеопатичните продукти съдържат изключително разредени дози на активното вещество.
Противниците на хомеопатията атакуват разбирането, че „подобното лекува подобно“ и изтъкват, че не е допустимо дипломирани лекари да предписват за лечение на пациентите си хомеопатични препарати, след като добре знаят, че в тях практически липсва активно лекарствено вещество и ефектът им не е по-силен от този на плацебото.
Но колкото повече се напада хомеопатията, толкова повече тя набира популярност. С всяка изминала година застъпниците ѝ стават все повече и в редиците ѝ застават както пациенти, така и лекари. Те твърдят, че хомеопатията отдавна се е доказала като метод на лечение и зад нея стоят сериозни научни изследвания, както и проверени в практиката резултати. Те добавят, че цитираните австралийски доклади, позициите на европейски академии и други подобни вече са опровергани. През Генералната прокуратура на Русия излиза с официално становище, което абсолютно реабилитира хомеопатията, Европейският доклад на академиите на науките срещна сериозна съпротива от Съюза на фармацевтичните производители в Германия, а Швейцария, която е известна с любовта си към референдумите по различни въпроси, провежда мащабно проучване под надслов „Има ли място хомеопатията в здравната ни система“ и отговорът, изненадващо за едни и очаквано за други, гласи “Да, има”. От 2017 г. хомеопатията в редица европейски държави се възстановява от или поддържа пътеки през здравната каса. В Германия здравните каси поемат не само хомеопатичните лекарства, но и прегледите.
У нас хомеопатичните медикаменти се наблюдават от Изпълнителната агенция по лекарствата, която осъществява строг контрол над тях. Четири пъти годишно Европейската агенция по лекарствата получава отчет от всички държави, включително и от България, за ефективността на тези медикаменти. Така че заключенията на национални и международни институции, че ползата от този вид лечение не е научно подкрепена, могат лесно да бъдат оборени. По данни на Европейската коалиция по хомеопатични лекарствени продукти продажбата на хомеопатични препарати у нас се е увеличила с над 90% след 2010 г. По данни на Българската медицинска хомеопатична организация от 2018 г., първенството по продажба на хомеопатични продукти в Европейския съюз държи Франция, плътно следвана от Германия. България заема третото място със 150 млн. лв. общ пазарен дял на хомеопатичните продукти и хранителните добавки през миналата година, което е над 1/5 от сумата, изразходвана за лекарства без рецепта у нас.
АЛТЕРА.БГ социални медии