Блог

5 мита за хомеопатията

Хомеопатията винаги е била алтернатива на класическата медицина, но, подобно на нея, като всяка самостоятелна дисциплина, така и тя си има своите собствени правила и лекарства, които се различават от общоприетите. Това обуславя спецификата на тяхното действие и прием. Непознаването им и неправилното лечение с хомеопатични лекарства често става причина за задълбочаване на заболяванията, които тя би трябвало да лекува. Това води до създаването на отрицателно отношение към една лекарска практика на 200 години, която едва ли би просъществувала толкова дълго, ако не оказваше ефект или дори по-лошо – засилваше здравословните проблеми на хората. Затова и един от основните митове, които съществуват е, че хомеопатията действа само когато вярваш в нея. По принцип всичко, в което вярва човек, може да му повлияе положително. Затова и приятните преживявания се насърчават по всякакъв начин, а монографиите за това как болничната среда трябва да оказва позитивно въздействие, са безброй. За да се избегнат подобни заблуди, хомеопатичното лечение през годините е било подлагано на различни тестове и изпитания, включително и при животни, третирани с хомеопатични средства, при които самовнушението е невъзможно и няма как да играе някаква роля. Недоверието на редовната медицина към хомеопатията я е тласкало многократно към не едно и две изследвания и клинични проучвания, които в крайна сметка показват добри резултати, особено при бебетата и малките деца. Лабораторните данни разкриват, че под въздействие на веществата в хомеопатичните лекарства, в органите и тъканите му настъпват определени промени, стимулиращи борбата с болестния процес, способстват за премахването на причина за заболяването и съдействат за възвръщането на естественото състояние на организма.

Оттук идва и следващото неправилно схващане, според което хомеопатичните препарати не могат да се комбинират с други, да речем, класически медикаменти. Това твърдение е въведено в обръщение от конвенционалната медицина, но е напълно погрешно, защото хомеопатията е метод на лечение, абсолютно съвместим с всички останали медицински практики. Дори нещо повече: при сериозни хронични заболявания лекарите-хомеопати никога не прекратяват стартираната вече терапия, а само предписват съпътстващ курс към нея с хомеопатични медикаменти. Например при болни от ревматоиден артрит, лекувани до този момент с кортикоидни препарати, последните не могат да се прекратят изведнъж. При тях естествените защитни механизми на организма толкова дълго са били потискани, че е невъзможно с хомеопатични лекарства да се постигне желания ефект за 2 или 5 дни. Тогава се предписва допълнителен курс с хомеопатични медикаменти, чиято доза постепенно се увеличава, заемайки постепенно мястото на кортикоидните препарати до окончателното им преустановяване, а след това, в зависимост от повлияването на пациента, започват да се спират и алтернативните медикаменти.

Това води до третото често срещано, но невярно становище, че хомеопатията действа бавно, тъй като хомеопатичните лекарства съдържат изключително разредени дози на активното вещество. При остри състояния като вирусната инфекция или невралгията напр. с помощта на подходящо подбрани хомеопатични средства може да се постигне изключително бърз резултат. Има хомеопатични препарати, създадени да действат при акутни състояния. Когато се касае обаче за хронично заболяване, е необходимо повече време, за да се постигне очаквания ефект. Както вече бе споменато в друг материал, силата на лечебното действие на хомеопатичния медикамент не зависи от степента на разреждане, а от броя потенции (динамизиране) на разтворите. Понякога високите потенции имат по-бавно действие върху организма, но затова пък по-дълбоко и трайно. Това време е необходимо, за да може организмът да задейства собствените си защитни механизми, които са били потиснати от алопатичните медикаменти. Тези разбирания карат някои хора да бъркат хомеопатията с фитотерапията или да заявяват, че хомеопатията е неин клон.

Наистина, за изготвянето на повечето хомеопатични препарати се използват лечебни растения, но принципът на действие и дозировките, които се използват в хомеопатията и фитотерапията са съвсем различни. Днес лекарите, занимаващи се с хомеопатия, разполагат с повече от 3000 медикамента, 1700 от които са на растителна основа. Останалите се приготвят на базата на животински продукти. Противно на схващането, че хомеопатията представлява лечение с разредени отрови, съвсем малка част от хомеопатичните лекарства се изготвят от отрови с животински или растителен произход. Освен това именно споменатото потенциране спомага отровните вещества да се освободят от своята токсичност и да се превърнат в лекарства. От змийската отрова се изработват и стандартни лекарства, които се предписват за лечение на невралгични заболявания, заболявания на мускулите и ставите, лекуване на рани и др. като „Випросал“, „Кобротоксан“, „Лебетокс“ и т.н. Дори чистата змийска отрова, поради своя уникален състав от протеини, полипептиди, мастни киселини и др., в малки дози притежава много лечебни свойства и се използва за облекчаване на болка, спиране на кървенето, стимулиране на обмяната на веществата и пр.

Преекспонирането на една медицинска практика може да доведе и до крайни твърдения като това, че хомеопатията е в състояние да лекува всички заболявания. Все още няма открит терапевтичен подход, който да лекува всички болести. Така и хомеопатията има области, в които може да помогне и такива, в които е безпомощна. Хомеопатичните лекарства напр. не са ефективни при застрашаващи живота състояния като миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и пр. Същото важи и за тежките хронични състояния, към които спадат раковите заболявания, епилепсията, множествената склероза и др. Именно при тях може да помогне класическата медицина, а хомеопатичните лекарства тук се допускат единствено като допълнение към основния терапевтичен курс.