Блог

Билколечението – наука, професия и антропологична реликва

Знанията на народната медицина, като цяло и в частност за билколечението от векове се предават между поколенията. Дали от уста на уста, от учител на ученик или чрез писмени източници, които събират на едно място различни методи за лечение. Въпреки големите възможности за комуникация и обмен на информация, това не се е променило особено. И до днес рецептите се разпространяват между хората по същия начин, с допълнението, че форумите и социалните мрежи са се превърнали в новия и по-голям мегдан.

Билколечението заема централно място в традиционната медицина, но въпреки това по отношение на броя на лечителите у нас няма дори неофициална информация. Няма регистър, няма и съсловна организация, която да ги обединява. Част от тях са членове на Националния съюз на билкарите, производителите и разпространителите на живи храни, но повечето не са.

Във всяко населено място, както и тук при нас „Съветите на Светослав Чешмеджиев“ има поне по един човек, който лекува чрез билки..

Било то чрез мехлеми, тинктури, отвари, компреси или чай. Знанията си билколечителите трупат не рядко в продължение на десетилетия. Опознават свойствата на различните растенията и научават кое за какво може да бъде използвано. Това става най-често по най-стария начин – от учител на ученик. Много от тях са успели да монетизират знанията си и разбираемо пазят в тайна своите рецепти и методи, завещават ги на децата си, които продължават делото им по-малко или повече успешно.

По света има университети, в които фитотерапията се изучава като отделна специалност, а завършилите получават диплома и право да станат членове на най-известните асоциации на фитотерапевти. Такъв университет например е Pacific Rim College в Канада. Във Великобритания също има няколко учебни заведения и съсловни организации, в които се приемат само лицензирани и правоспособни билколечители. И дори да не споменаваме хилядолетните традиционни китайско и индийско билколечения.

Комбиниране на билки в китайската медицина

У нас нещата са доста назад в това отношение. В Центъра за продължаващо обучение на Лесотехническия университет има курс „Фитотерапия“, а в няколко други висши учебни заведения се изучават предмети, свързани с билките. Фармацевтите пък освен за лекарства, учат и за свойствата и употребата на лечебни растения. В интернет могат да бъдат открити и различни курсове по фитотерапия, но доколко и дали въобще има полза от тях, е отделен въпрос.

3 съвета при избор на билколечител

Като цяло предаването на знания в тази област е силно ограничено. Хората, които искат да се занимават с билколечение, се обучават единствено и само при опитни билкари. Те от своя страна подбират учениците си внимателно, отсявайки тези, които се интересуват само от печелене на пари. Прави впечатление обаче, че сред билколечителите почти няма млади хора – негативна тенденция, която в даден момент може да доведе до загуба на голяма част от народните знания за лечение с билки и народни методи.