Хапчета ЧИ Bu Zhong Yi Qi
Формулата на „хапчето ЧИ“ е създадена от Ли Дун- юан (李东垣; 李东垣). Публикувана е в „Трактат за далака и стомаха“ (脾胃论; 脾胃論;Pí Wèi Lùn) през 1249 г.[1] С малки промени се използва и в японската традиционна медицина- Кампо.
Действие според китайската медицина: Тонизира Чи в централната част (средното Дзяо) на тялото, регулира Чи, повдига Ян, повдига пролапс.
Синдроми: пропадане на Чи в централната част на тялото, Далакът не управлява кръвта, Недостиг на Чи в Далака и Белите дробове, Огън Ин в следствие на недостиг на Чи в Далака и Белите дробове, Атрофия (Wei синдром) дължаща се на недостиг на Чи в Далака и стомаха, Паразити (Gu синдром).
Симптоми и проявления: Нежелание за излагане на студ; кървене; подуване на корема; лесно настиване; хронична ниска температура; замъглено зрение; студени крайници; запек; глухота; депресия; желание за топли напитки; хронична диария или дизентерия; замаяност; увиснали горни клепачи; сух, сърбящ нос; сухи бели дробове; диспнея; дизурия (парещо или болезнено усещане по време на уриниране); оток с пролапс; енуреза; епилепсия; умора на очите след дълга употреба; възпаление в очите; умора; температура без усещане за студ, която се променя от ниска на висока и обратно; температура със раздразнение; често изхождане; често уриниране; температура и горещина; генитално възпаление; гуша; главоболие; хематемезис (повръщане на кръв); хематурия (кръв в урината); хемороиди; хълцане; пресипналост; постоянна жажда; периодична тъпа болка в корема, която намалява при топлина и натиск; периодична температура, която се повишава след осъществяване на усилия; лаконична реч; левкорея; отслабнали крайници; продължителна тъпа болка в зъбите; разхлабени или воднисти изпражнения или диария; загуба на гласа; хронична слаба кашлица; забулена урина; студено тяло; болки в долната част на гърба поради задържане на Влага; струпеи на носната лигавица; намалено зрително поле; запушен нос; гадене и повръщане; нощна слепота; нощно изпотяване; упорити рани на езика с отваряне на раната; възпрепятствано уриниране; рани в устата; болезнено уриниране; бледо лице; преждевременна еякулация; пролапс на орган/и; продължителна хрема с неприятна миризма; отпускане и разтягане на долната част на корема; жълтеникав тен; припадъци; блестящ, блед тен; задух; лека жажда с желание за топли напитки; мек глас; сънливост; спонтанно изпотяване; загнояване; податливост към вятър и студ; тинитус; вагинален сърбеж; вертиго; нарушения в зрението; слаби клепачи; слабост в крайниците.
Език: Блед, подут, нарязан по краищата, може би нежен или леко червен
Налеп: тънък бял
Лечение на следните болести според Западната медицина: Подуване на корема; коремна болка; болки в корема по време на бременност; рефлукс; остър инфекциозен множествен неврит; Последици от тежко заболяване; СПИН / ХИВ; алергичен ринит; болест на Алцхаймер; анална болка; аменорея; анален пролапс; анемия; анорексия; афтозни язви; апластична анемия; аритмии; астма; атрофия; синдром на Бехчет; доброкачествена хипертрофия на простатата; рак на пикочния мехур ; пролапс на пикочния мехур; кървящи хемороиди ; кандидоза; катаракта; церебрална артериална склероза; детска екзема; хроничен бронхит; хронична диария; хронична дизентерия; синдром на имунна недостатъчност с хронична умора (CFIDS); хроничен гастрит; хроничен гастроентерит; хронична гонорея; хроничен хепатит; хроничен ларингит; хроничен нефрит; хроничен фарингит; хронична слабост ; замъглено зрение; колит; настинка; запек; язви на роговицата; кашлица; болест на Крон; глухота; депресия ; дивертикулит; замайване; увисване на горните клепачи; диспнея; ранна менструация; екзема; оток по време на бременност; отслабване; ендометриоза; енуреза; ефидроза; Епщайн Бар; прекомерна лактация; болка в очите; болка в лицето; парализа на лицето; умора; висока температура; треска с неизвестен произход; пролапс на матката от първа или втора степен; хранителни алергии; забравяне; често уриниране по време на бременност; функционално маточно кървене; гастроптоза; гастрит; постепенна парализа; паразити; болест на Гилен-Баре; Хашимото; сенна хрема; главоболие; хематемеза; хематурия; кръвоизлив; хемороиди; хепатоцелуларен карцином; хепатом; херния; хълцане; пресипналост; хипертония; хипогликемия; хипотония; нарушен имунитет; импотентност; увеличава дълголетието; безплодие; недостатъчна лактация; цистит; нередовна менструация; синдром на раздразнените черва; летаргия; левкемия; левкопения; левкорея; парестезия на крайниците; загуба на глас; болки в кръста; болка в долните крайници; мъжко безплодие; Болест на Meniere’s поради недостиг на Qi и кръв с потъване на централно Qi и недостиг на Ян; менорагия; метрорагия; болка в средата на гърба; множествена склероза; прогресивна мускулна дистрофия; гадене / Повръщане; болка във врата; нефрит; неврастения; нощна слепота; нощно изпотяване; изтръпване; затлъстяване; оптична атрофия; язви в устата; болка по време на копулация; болка по време на дефекация; сърцебиене; периодична парализа; злокачествена анемия; следродилни заболявания; следродилно маточно кървене; продължителна менструация; рак на простатата; простатит; белодробна туберкулоза; болест на Рейно; пролапс на ректума; повтарящи се спонтанни аборти; ревматична треска; ринит; ишиас; припадъци; странични ефекти от лъчелечението; синузит; сънливост; спонтанно изпотяване; рак на стомаха; стресова инконтиненция; лятно отслабване; тромбоцитопенична пурпура; млечница, свързана със СПИН / ХИВ; шум в ушите; язва; язвен колит; сърцебиене; маточно кървене; вагинално кървене по време на бременност; вагинално течение; вагинална болка; вагинален пролапс; вагинит; разширени вени; световъртеж; слабост и слабост след тежко заболяване; болка в цялото тяло.
NB: една болест според западната медицина често пъти може да представлява различни синдроми според китайската. Лечението се съобразява с конкретния синдром, а не с болестта според западната медицина. Това е изключително важно, защото иначе може да се получи влошаване, а не подобрение.
Съставки: Астрагал (Huang Qi); Жен Шен (Ren Shen) или Кодонопсис (Dang Shen); Атрактилодис- корен (Bai Zhu); приготвен Сладник (Zhi Gan Cao); китайска Ангелика (Dang Gui); изсушена кора от мандарина (Chen Pi); Цимицифуга, Черен Кокош (Sheng Ma); Буплеурум (Chai Hu). В някои версии се добавя и пресен джинджифил (Sheng Jiang) и жожоба (Da Zao).
Някои научни публикации:
- The herbal drug, Bu-Zhong-Yi-Qi-Tang, for the treatment of atopic dermatitis;
- Effects of Bu-Zhong-Yi-Qi-Tang for the treatment of functional dyspepsia;
- Bu-Zhong-Yi-Qi Decoction, the Water Extract of Chinese Traditional Herbal Medicine, Enhances Cisplatin Cytotoxicity in A549/DDP Cells through Induction of Apoptosis and Autophagy;
- Anti-aging Effects of The Traditional Chinese Medicine Bu-Zhong-Yi-Qi-Tang in Mice.
Източници: www.americandragon.com; www.tcmwiki.com; https://en.wikipedia.org/;
АЛТЕРА.БГ социални медии