Блог

Магнитотерапията част 1

Магнитотерапията – законите на привличането и отблъскването

Част 1

Магнитотерапията е позната от хилядолетия. Забравена за известен период от време, днес отново тя е в наша служба.

Човешкото здраве се изразява в поддържането на енергийния баланс на организма. Нарушаването му води до появата на болести. Болестите се манифестират с определени симптоми, които сигнализират, че нещо не е наред с тялото. Третирането само на симптомите обаче не води до лечебен ефект. Емоциите предизвикват енергийни вълни в организма, които са по-силни като интензитет и блокират достъпа на естествената енергия до определени зони (органи). Гневът напр. повишава енергийното ниво в горната част на тялото. Черният дроб има тежката задача да регулира емоциите и да неутрализира тези, които вредят на здравето. А като подобрява функционирането на различните органи и движението на енергията, магнитотерапията балансира организма и усилват имунитета му, което води до превъзмогване на болестите.

Редица специалисти в областта на конвенционалната медицина обаче отричат тези свойства с довода, че липсват мащабни, рандомизирани  проучвания, които да доказват лечебната сила на магнитотерапията. Но привържениците й посочват като доказателство ефекта от магнитните бури.

Силата на магнитното поле се измерва в гауси, като 10 000 гауса се равняват на 1 тесла (друга мерна единица за магнитно поле). Колкото повече гауси притежава един магнит, толкова по-силен е той и оказва по-голям ефект върху човешкия организъм. Магнитното поле на Земята напр. е 0,5 гауса, магнитчетата, които лепим по хладилника – 10 гауса, а за лечебни цели са необходими поне 1-2 тесла. Затова в зависимост от оплакванията на пациента се използват основно два вида магнити – статични (постоянни) със стабилно електромагнитно поле и електромагнити, които генерират променливо магнитно поле чрез протичане на ел. ток. Разликата между двата е, че при последните магнитното поле прониква по-дълбоко в човешкото тяло. Но по-широка употреба имат статичните магнити, тъй като са подходящи за индивидуално лечение и употреба у дома. Пулсиращите магнити (под формата на портативни апарати) се използват най-вече в медицинските кабинети и действат на следния принцип – всеки нервен импулс в човешкото тяло се пренася чрез слаб ток, който клетките сами произвеждат. Когато организмът е болен, тези електрически токове не протичат правилно. Чрез формирането на нискочестотно променливо магнитно поле около проблемните места, препятствията във вътрешността на клетките се елиминират. Оттам нататък тъканта може да се саморегенерира или процесът да бъде подпомогнат с още няколко сеанса. Едно от предимствата на магнитотерапията е, че човек не чувства нищо и не изпитва никаква болка по време на процедурите.

Голямото разнообразие от магнити позволява на практикуващите да подбират онова, което е нужно според потребностите на пациентите – от малки, които се поставят върху различни части от тялото, където е съсредоточена болката до магнитни пръчки за намагнетизиране на вода чрез разбъркване, магнитни ленти, предназначени за глезените, коленете, гърба, кръста, магнитни гривни за китките, които оказват благоприятен ефект и върху ставите в тялото, както и магнитни пръстени, които подобряват общото здравословно състояние. Последните могат да се носят и като бижута (гривни, обеци), в самите украшения могат да се влагат магнити или в токовете и подметките на обувките или в колана, така че никой да не забележи, че се използват лечебни средства.

Древните цивилизации вярвали, че естествените магнитни скали притежават лечебни сили. Макар и не в чисто състояние, а като магнитна руда, първите сведения за приложението й датират отпреди 4000 г. В известния китайски трактат по медицина Нейдзин – Трактат за вътрешното на Жълтия император има текст, който препоръчва употребата на естествено магнетизирани камъни за корекция на дисбаланса на чи. Египетските папируси крият тайната на древните лечители на фараоните, които добре познавали терапевтичните свойства на магнетизма и широко ги прилагали. Клеопатра редовно носела магнитни бижута и лента с вградени магнити около челото си, за да запази своята младост и именно с тях е изобразена на много стенописи. От Китай и Египет учението се разпространило в Индия, сред народите на Арабския полуостров и Близкия изток. Древните гърци също употребявали магнитни камъни с лечебна цел. Великият философ Аристотел и бащата на съвременната медицина Хипократ описват терапевтичните свойства на естествената магнитна руда. Около 200 г. пр. н. е. известният гръцки медик Гален открива, че те могат да намалят болката, причинена от различни болести. През I в. от н. е. китайските лечители започнали да описват промените, които наблюдавали в здравето на човека при изменение на магнитното поле на Земята. За целта използвали много чувствителен компас, с който следели леките отклонения. Документ от неизвестен автор от 752 г., озаглавен „Рецепта за хиляда дуката“, съветва: „Сложете магнитен прах върху рана за намаляване на болката и спиране на кървенето“. През Средновековието магнитите се препоръчвали за дезинфекция на рани, лечение на артрит и дори косопад, за прочистване от отрови. След това обаче хората като че ли забравили за дара на Земята и едва през ХХ в. темата отново събудила интереса на лекари и лечители. Още през 1950 г. в Япония започнали да експериментират с използването на магнитни гривни срещу проблеми на раменната става.

Въпреки множеството изследвания, конкретният механизъм, по който магнитите въздействат на човешкия организъм, остава загадка. Нито една от популярните хипотези досега не е намерила своето научно потвърждение, но привържениците на магнитотерапията привеждат едно изследване от средата на 90-те год., публикувано в електронната мрежа NLM (National Library of Medicine – САЩ), което доказва, че електромагнитните вълни действат пряко върху клетъчните функции и електромагнитните полета с високи честоти принуждават клетките на живите организми да трептят с по-висока честота, т.е. много по-бързо от нормалното. При това неестествено вибриране органите и целия организъм загряват. „Биологичното действие на електромагнитните вълни се дължи на поглъщането им от тъканите. При интензитет на полето, надвишаващ 10 000 микроW/кв.см, погълнатата енергия се превръща в топлина, която предизвиква усилване на обменните процеси и води до дистрофични изменения, засягащи основно главния мозък и миокарда. Термичният ефект е по-изразен върху по-слабо кръвоснабдените тъкани и органи, където възможността за охлаждане чрез кръвообръщението е намалена, както и върху кухите органи. Максимално прегряване настъпва в тъканите, лишени от кръвоснабдяване – напр. очната леща, което при значителна експозиция на големи дози, може да доведе напр. до развитие на катаракта“, се казва в проучването, поръчано от голяма мобилна компания с цел да разсее слуховете, че антените й, разполагани в близост до жилищни сгради, причиняват главоболие, депресии и стоят в основата на най-различни неразположения.

Нискочестотното магнитно поле, от друга страна, оказва точно обратният ефект. То разширява капилярите, което увеличава притокът на кръв към засегнатото място и по този начин повече кислород и хранителни вещества достигат до жизненоважните органи. Така кръвта се превръща в преносител на магнитната енергия. Едновременно с това се отделят и отстраняват ненужните, отпадни вещества от засегнатите тъкани и се намалява количеството на реактивните кислородни радикали, които са причина за интоксикацията и чувството за умора. Оксидативният стрес е една от основните причини и ключов механизъм за развитието на изключително голям брой заболявания с разностранна етиология.

Затова магнитотерапията много често се прилага именно при болков синдром с различна етимология като хронично главоболие, болка в мускулите и ставите, болезненост, дължаща се на ревматоиден артрит (и други форми на артрит), при заболявания с възпалителен произход като болести на опорно-двигателния апарат или неврологични увреждания. Магнитотерапията ускорява зарастването на рани (интересно проучване, публикувано в годишния алманах на Британската асоциация по пластична хирургия показва ускорено зарастване на повърхностните рани след средно 2 седмици, докато при контролната група са били необходими 3 седмици), възстановяването след инсулт и други мозъчносъдови увреждания (подобно проучване, проведено в отделението по съдова хирургия на болницата в Бристъл посочва, че тези ефекти най-вероятно се дължат на въздействието на магнитното поле върху предаването на нервните импулси (подобрение на моторните функции), при нарушения на съня, захарен диабет и неговите усложнения (някои интердисциплинарни специалисти са на мнение, че съчетаването на магнитотерапията с акупунктура може да доведе до регулиране на нивата на кръвната захар и облекчаване проявите на диабетна невропатия).

Магнитотерапията често се прилага като допълнително средство към основната терапия при хора, на които другите физиотерапевтични средства са противопоказни, рядко се използва като самостоятелно и единствено лечение. В повечето случаи тя е част от комплексните мерки, предприети при травми, отоци, фрактури, бавно заздравяващи рани или забавено калциране при фрактури; стенокардия, миокарден инфаркт, бронхиална астма; остеоартрит, болестта на Бехтерев, периартрит, тендовагинит; неврози и полиневрити; остър и хроничен гастрит; склеродермия и псориазис; синузити и отити; офталмологични и стоматологични заболявания.

Магнитната терапия се прилага дори и за намаляване на стреса и освобождаване на напрежението, подобряване на съня, за изчистване на токсините от организма. Но магнитотерапията не е подходяща за всеки.  Негативните й индикации са за хора с пейсмейкъри и други подобни уреди, имплантирани в тялото, които могат да се повлияят неблагоприятно от магнитното поле, при смущения в кръвообращението, тъй като съществува риск от кръвоизлив при разширяването на съдовете под влияние на магнитите, както и бременните жени, защото все още не е проучен ефектът на магнитното поле върху плода.

Вижте продължението в част втора: Магнитотерапията – Как всъщност действа?