Блог

Противовирусни билки от Старата Българска Медицина – СБМ Част 2

Част втора

Светослав Чешмеджиев е роден в гр. Пловдив; Завършил биология със специализация екология в Пловдивския Университет и занимаващ се с билкарство по старите български системи.

Пролетни биостимулатори с пчелен мед

Традиционен биостимулатор на старите българи са реси (цветове) от леска, мъжки реси от бреза, пресни поници от здравец, иглика, дъбов лишей, цветни пъпки от дрян, пресни листа от мушкато, индрише и т.н. Ресите от леска (лешник) са използвани след тежката зима традиционно от старите българи за подсилване на организма (леската цъфти много рано, преди разлистването си, веднага след дряна) в прясно състояние или веднага консервирани с течен пчелен мед. Комбинацията от тези билки действа подсилващо на целия организъм, усилва и модулира имунната система, изключително добра е срещу различни видове анемия, за възстановяване след боледуване, много ефективна срещу пролетна умора, всякакви детски заболявания и при изтощен организъм. Пресните цветове (реси) от леска действат благоприятно върху храносмилателната система, перисталтиката на червата и прочистване на дебелото и правото черво; за хормонален баланс (особено при жените); много ефективно средство са при проблеми с простатата (най-вече хиперплазия) при мъжете; и имат силно регенериращо действие върху увредени тъкани и органи. Цялата билкова комбинация действува добре и върху периферната нервна система (на крайниците) – изтръпвания, безчувственост, студени крайници и др., като спомага за възстановяване на миелиновите обвивки на нервите; също при невралгии, парези, Алцхаймер и много други. В миналото често са използвали и „мед” от захарно сорго (захарна метла), който има по-силни консервиращи свойства от пчелния мед и е не по-малко лековит (особено за регенерация на черен дроб и различни възпалителни процеси). В момента не може лесно да се намери такъв „мед” или сироп от сорго в България.

Трябва да се използват само пресни билки с високо качество, като след нарязване (или още по-добре смилане с блендер с малко мед до хомогенна маса), които се консервират с пчелен мед (в рамките на до 2 часа от набирането им) за да се запази максимално ензимната и хормоналната им активност. Това е сравнително иновативен метод от фитотерапията и народната медицина, при който се използват свежи пъпки (цветни и листни), млади филизи, поници или млади коренови връхчета, като веднага се консервират или се прави глицериново-спиртен маточен извлек и максимално се запазва активността и свойствата на така наречената меристемна тъкан (меристемни клетки) – еквивалент на стволовите клетки при хората и животните. Смята се, че лечебните свойства на пъпките (когато са подходящо събирани и третирани), са многократно по-големи в сравнение със сушени билки (чай, билкови прахчета, извлеци и др.) или обикновените тинктури с пресни билки (от вече диференцирани органи и тъкани на растения).

Особени приложения на противовирусните билкови смеси в различни среди (червено вино, ракия, бяло вино и др.)

По принцип, старите билкари, когато става въпрос за тежки болести, често са използвали различни среди от водата. Например, за най-силно се е смятало червеното вино (обикновено леко подгрято и по възможност нискотаниново), което и чисто химически прави многостранен извлек от билките поради съдържанието си едновременно на алкохол, вода, природен глицерин и разнообразни органични вещества, които взаимодействат с билките.  На второ място са използвали концентрирания алкохол – обикновено във вид на билкова ракия. На трето място се нареждат бялото вино (стига да не е с много сулфити), бирата (която често е компроментирана като природен продукт), медовината. Също са използвани и прясно мляко (вероятно персийско влияние), кисело мляко във формата на айран, мътеница, бърканица (типично български рецепти), плодови сокове, различни мазнини и т.н. Оттам идват традициите и популярността на греяното вино, греяната ракия и попарата с червено вино (за засилване на децата), в които обаче задължително в миналото са слагали пресни билки (или сушени билки смляни на прах).

Вижте първа и трета част от поредицата на Светослав Чешмеджиев.