Блог

Противовирусни билки от Старата Българска Медицина – СБМ Част 1

Пресните пролетни билки

Част първа

Билките са извън закона, затова са лековити!
(стара мъдрост от една от християнизираните билкарски школи в България)

Светослав Чешмеджиев е роден в гр. Пловдив; Завършил биология със специализация екология в Пловдивския Университет и занимаващ се с билкарство по старите български системи.

През последните дни безпрецедентната криза с COVID19 (коронавирус) поставя на изпитание цялото човечество заедно с всички негови модерни разработки, системи и институции. Поради възникналия хаос и липсата на достатъчно капацитет, медикаменти, консумативи и пр. би било мъдро да се обърнем към изпитаните методи и средства на старата българска медицина (наречена „народна”) и възможностите да се поучим от древната мъдрост съществувала по нашите земи. Не трябва да забравяме, че модерната фитотерапия (където България има сериозни постижения и принос) е само една много малка част от лечебната мъдрост, натрупана през последните хилядолетия в нашата част на балканския полуостров (от която са останали фрагменти запазени и до днес).

Тази публикация се фокусира върху билкови средства, до които обикновеният човек има достъп и спокойно може да приложи за предпазване и лечение на себе си, своето семейство, своя род и народ. Най-общо са подбрани билкови лекове от следните раздели: пресни пролетни билки (достъпни за всеки) и дихателна „гимнастика” на старите българи (вдишване на билки); пролетни биостимулатори с пчелен мед; особени приложения на противовирусните билкови смеси в различни среди (червено вино, ракия, бяло вино и др.). Насочването е към модулиране и регулиране на имунитета (не просто засилване) чрез билки, тъй като при много хора в крайна фаза се проявява свръхимунна реакция, която застрашава белите дробове (респираторната система) и други тъкани и органи на организма. Тази подкрепа и интелигантно балансиране на имунната система (като активност на макрофагите, клетки-убийци /Т- и В-клетки/; и интерферонната активност) засега може да се постигне само с билкови смеси с достатъчно добро качество на билките.

Пресни пролетни билки (достъпни за всеки)

Популярните и забравени билки – обикновен здравец (Geranium macrorrhizum), индрише (разпространени два вида у нас Pelargonium roseum с по-дребни листа, фин аромат; и Pelargonium graveolens – разпространен вид в Западна Европа и по света, както и у нас); етеричните масла, които се предлагат са обикновено от този вид) и мушкато (най-често у нас Pelargonium zonale, но съществуват много форми и видове, включително сакъзче P. peltatum). Наричам тези растения забравени билки поради факта, че тяхното най-силно приложение е в прясно състояние, което не пасва на днешните бизнес модели, и въпреки наличната информация днес се прилагат доста ограничено и в никакъв случай масово. Същевременно всеки българин има достъп до здравец, индрише или мушкато – вкъщи, на двора, в църквата, от някой съсед, доброжелател или приятел.

От трите вида единствено обикновеният здравец е български диворастящ вид, който се култивира навсякъде от старите баби – по градини, междублокови пространства, в дворовете на църкви и параклиси, като е запазена силната вяра в апотропейните му свойства (защита от зли сили и демони) и затова често се засажда в „защитни” ивици около имота (типичното българско ограждане със здравец – символ на българската народност). Вманиачаването по здравеца е типично само за нашия етнос и липсва при нашите съседи и в другите държави. Българският дух-пазител е този на здравеца. Както показва името „здравец”, това е водеща билка в редица стари билкарски школи (включително нейното магичното и ритуално приложение). Обикновеният здравец е доказана супер-билка: с 20 пъти по-силно бактерицидно действие от чесъна (поради отделяните фитонциди); антивирусно действие (не е добре изследвано); доказано благоприятно действие върху кръвоносната система (артериална и венозна), сърцето, кръвното налягане, отлагането на плаки (триглицериди, лош холестерол, калциеви отлагания от нанобактерии) в кръвоносните съдове (мощна превенция срещу инфаркт и инсулт, ако се употребява редовно в прясно състояние); изключителен имуностимулатор (особено пресният корен) с адаптогенно и женшеноподобно действие; балансира хормоналната система – антистресово действие, болкоуспокояващо, антидепресант и т.н.

Индришето и мушкатото (особено старите форми), въпреки че не са български растения, са навлезли почти във всеки дом поради подобни на здравеца причини – силна защита срещу зли сили (апотропейна функция) и привличане на добрите енергии, и затова се поставят за защита на прозорци и врати. Същевременно имат невероятни лечебни свойства в прясно състояние – донякъде сходни със здравеца, като мушкатото се приема за най-мощната от трите билки.

Приложение на „светата билкова троица”:

• Сдъвкване на пресни листа и корен: По 1-3 пресни листа от здравец и/или мушкато, индрише (от мушкатото обикновено част от листа), внимателно измити, се сдъвкват добре 2 до 3 пъти на ден на гладно. При чувствителен стомах и черва, може след сдъвкването фиброзната част от листата да се изплюва (след продължително сдъвкване и изсмукване на соковете), но за повечето хора е полезно да погълнат тези пресни фибри за подобряване на перисталтиката и микробиома. Ако човек има достъп до повече здравец, може да използва за сдъвкване малко пресен корен (обикновено не по-голямо парче от нокътя на малкия пръст) сутрин на гладно, след внимателно обелване и измиване. Има вълшебно действие върху организма със стипчив вкус, който не е неприятен.

Забележка: При вече действащи грипоподобни симптоми, първите 2-3 дни да се сдъвква по-малко на всеки 2 часа през деня, тъй като много от вирусите в активна фаза се размножават с цикъл на всеки час и 45 минути! Изключително важен е първия ден на разболяването, когато чувстваме леки симптоми, но психологически смятаме, че на следващия ден ще ни мине и пренебрегваме лечение! Да се използват само абсолютно пресни листа (не се съхраняват в хладилник) – защото за няколко часа губят свойства (особено при здравеца).

• Използване в пресни салати: Обикновено се поставят по няколко листа от здравец или съвсем малко мушкато (ако не дразни миризмата), в зелена салата с краставици и репички или в някакъв друг вариант според предпочитанията! Индришето, поради сладникавия си аромат, не се използва за пресни салати, освен ситно нарязано в някои плодови салати или върху сладкиши и кремове.
• Напитки и сокове: Могат да се добавят по няколко листа във всеки пресен фреш сок (по време или след изцеждането) или смути, както и във всякакви напитки – например когато ни се налага да пием вода от чешмата можем да нарежем на ситно по едно листо в нея. Доста се засилва лечебното действие на трите билки, когато се приемат заедно с алкохол – твърд алкохол (ракия, водка и др.), червено или бяло вино, и дори бира. Естествено, консумацията трябва да е ограничена и да не се прекалява!
• Дихателна „гимнастика” на старите българи (вдишване на билки): От мистичните школи, това е работа с природния дух, който управлява съответните растения (природен дух или дъх). Процедурата е изключително проста. В момента в който човек усети лека болка в гърлото, носоглътката, белите дробове или сърдечната област, веднага трябва да отиде при сандъчето със здравец (респ. саксията с мушкато или индрише) и да вдишва бавно и много дълбоко (с целите си дробове) въздуха около растението поне 10 вдишвания (или 5-10 минути), като покрие главата си с кърпа (както се правят инхалации). Обикновено носът е леко опрян и разположен между листата във връхната (бързо растяща) част на стръковете. Това се прави през 2 часа или поне 3-4 пъти на ден! Ако е в самото начало на настинката или грипа (първия ден) би могло да се неутрализират напълно проблемите с гърлото, сливиците, носа и риска от слизане на инфекцията в белите дробове (риска от пневмонии). Според някои от старите лечителки, при „дишането” на здравец трябва да се редуват вдишване и издишване през носа, с вдишване и издишване през устата, като в някои случаи се препоръчва издишването да се извършва настрани извън обсега на растението. Ключово е дълбокото дишане, което да включва корема, гръдната част и горната част на дробовете (областта на ключиците) – много бавно с визуализация на особена лечебна светлина (всеки човек трябва сам да я усети). Смята се, че при тази процедура самата билка започва да „говори” и общува с болния!
• „Ограждане” с билки: Който има възможност, може да огради помещението, където пребивава през деня (без спалнята), с живи растения (сандъчета или саксии), или прясно набрани китки здравец във вода, който да пречистват и стерилизират въздуха и да въздействат благоприятно на негативните електромагнитни полета. Често срещана практика в миналото е била да се поставя на възглавницата или до възглавницата няколко листа от здравец, индрише или мушкато според предпочитанията и да се дишат ароматите от тези растения по време на сън, както и закичването на дрехите или главата със здравец (но може и индрише, мушкато). Популярни са били и т.нар. поливки със „здрава” вода (вода с накиснат здравец – може и други пресни билки) на тялото, сърдечната област, главата, корема, долната част, ръцете и краката. В съвременен вариант могат да се поставят пресни листа във ваната, преди да се добави шампоана.

Естествено могат да се използват и много други пресни видове билки, до които човек има достъп например пресни листа от иглика (градинската ниска иглика също става) за консумация; пресни поници (връхчета) от коприва (обикновена и гръцка) и др. Умишлено не споменавам някои от подправките (напр. мента, джоджен, босилек, розмарин и др.), защото в повечето случаи са интензивно отглеждани и форсирани заради бизнес моделите. Единственото изключение, ако са отгледани от самите вас от истински семена и/или разсад (по възможност от старите сортове).

Вижте втора и трета част от поредицата на Светослав Чешмеджиев.