Блог

КИТАЙСКАТА КАЛИГРАФИЯ – част 1

Част първа

ИЗКУСТВО ОТВЪД КРАСИВОТО ПИСАНЕ

„Свободата може  да се постигне  с острието на меча, но мирът  винаги се пази  с върха на четката.”

Думата “калиграфия” има гръцки произход (калос + графë) и буквално

означава „красиво писане“. Това отговаря на особеностите и историята на

калиграфското изкуство в европейската култура и под калиграфия се разбирало

умението да се пише красиво и четливо. Това изкуство е било тясно свързано с

географските алманаси, административните и църковни книжа и т. н. Китайският термин е “шуфа” или буквално “правила за писане”. Това включва всички писмени паметници от историята на Китай, от надписите върху черупки от костенурка,използвани за гадаене (ІІ хилядолетие пр. н. е.), надписите върху дърво и метал и се завърши на всичко написано върху бамбукови дъски, коприна, хартия, камък… Именно в това се състои и главната разлика между европейската калиграфия и китайската. Както в миналото, така и сега, китайските йероглифи намират широко разпространение за декоративни цели: стандартни надписи за благоденствие, здраве и разцвет на семейството и дома, върху порцелан, ветрила и други. Изписват ги в различни стилове: кайшу, лишу,

цаошу, синшу… От единични йероглифи, до антични четиристишия,

 предназначени да отклоняват от дома злите духове и демони.

Малко хора знаят, че т. н. народна рисунка или “гуохуа”, също спада към

калиграфията. В домовете на китайците могат да се видят оригинални рисунки или надписи или девизи, изписани върху коприна или жълта хартия, поставени там, водени от вярата, че тези шедьоври са със свещено, тайнствено значение и ще донесат благоденствие в дома.

Вече казахме, че в Европа калиграфията в исторически план, е по-скоро

художествена форма обслужваща държавната администрация. Тя никога не

получава статут на самостоятелно изкуство със собствени закони и принципи. В

Китай една от централните естетически задачи, които китайското калиграфско

изкуство си поставя, е в самия творчески акт да се съхрани изначалната

спонтанност на човешката природа, която в Европа се губи при рационализирането и последвалото автоматизиране на писането. Този стремеж към спонтанност се подчинява на строги правила, по-строги от тези за изписването на самите йероглифи.

Вижте още във втора част, трета част и четвърта част.