Блог

Китайската калиграфия част 4

Част 4

ИЗКУСТВО ОТВЪД КРАСИВОТО ПИСАНЕ

Поддържай вътрешното състояние по средата,

В спокойствие върши своите дела –

Усещай Светлината, идващи от дълбините на Душата,

Осъзнавай с разум намеренията си,

           Съзерцавай как от четката се ражда йероглиф-рисунка…

Не трябва да бъде топло или хладно. Диханието ЧИ не трябва да се задържа, необходим е приток на свежест. И тогава си отдъхваме, получавайки удоволствие, наслаждавайки се на естеството на природата и хармонията на четката.

Внезапно дошлото желание да пишеш може да се назове още и „наличие на творческото начало”. Да, случва се…в някаква степен, творческия порив е винаги неочакван. Майстора на четката е все едно умел мореплавател умеещ да улови порива на вятъра(вътрешната настройка) и да поддържа правилния курс( следване на традицията)на добрия кораб (четката), оставяйки след себе си следи – траекторията на движение на кораба – тялото на хартията – вода.

Песен за това как да държим четката…

Наставленията предадени в Песен са едно от съкровищата на китайската традиция. Те са практика на майсторите за предаване на знания на учениците  в областта на калигтафията, бойните изкуства, медицината, живописта и другите изкуства

Плецът и показалецът – защипват четката.

Средния – обхваща здраво.

Краят на безименният – изтласква.

Движението е непрекъснато благодарение на Малкия.

За да владееш четката добре,

Сю не трябва да напуска дланта.

Със замах на четката рисувай  образа с диен, хън, пие.

                                                ….

Простите наставления задължително запомни!

Защипваме четката с палежа и показалеца.

Като младеж придържащ в танц девойка,

Обхващаме за талията четката със средния пръст.

Съдбата бранна за подвиг боен войникът тлакса,

А ние четката с фалангата на безименния тласкаме.

Простите наставления задължително запомни!

С малкия движението непрекъснато поддържай.

За да станеш в упражненията знаещ и акуратен,

Пустота да има в дланта, която четката обхваща.

И с лек замах чертите водим.

Без усилие излишно рисуваме Диен, Хън, Пие…

Сю – Пустота

Диен – Точка

Хън  – хоризонтална,

Пие  – наклнена вляво

 Относно хартията…

Традиционната хартия за калиграфия и живопис (сюанджъ – сюанска хартия), се произвежда на бамбукова основа  и  се дели в зависимост от свойствата на попиване/абсорбация/ на туша. Има две големи групи – шанджъ – сурова или необработена хартия с висок коефициент на абсорбация и шуджъ– термично обработена с нисък коефициент на абсорбация. На повърхността на хартията шанджъ, туша обича да се разтича, като „попиващо” петно, движенията на четката трябва да са внимателни и ясно уверени. Шуджъ– напротив не създава петно и разливания, но да пишем на нея е необходимо по друг начин. Майсторите казват, че шънджъ е повече подходяща за калиграфията-шуфа, а шуджъ – за живопистта (гуохуа). Съответно с хартията се подбира и гъстотата на самия туш или това,  колко майстора да го размие…

Енергиен аспект

Движение  на полярностите …Писане в покой

Писането е процес, който използва дейността на ръката и мозъка. В тази

връзка, четката за писане се явява като естествено продължение на ръката. А

самото движение – взаимодействието с пространството. При занимания по

калиграфия, не се изучава техниката (това се прави в самото начало), а се стремим да съживим движенията си и да ги възпроизведем върху хартията. Получените йероглифи прекрасно показват нашата вътрешна природа, със

своите особености и недостатъци, а самото им разчитане е друго забележително изкуство. По тази причина калиграфията прилича на Тайдзицюан – упражнява тялото отвън и закалява духа отвътре. Един от неговите основни методи е “водата прояжда камъка”. Става дума за бавното, никога бързо, развитие на нещата, постигането на дълбокото дишане, заставането в средата, между реалното и нереалното. Мозъкът контролира

дишането, а то от своя страна контролира пръстите, които държат четката и пишат. Но този контрол не е само от пръстите. Давайки свобода на силите в нас, намирайки центъра на четката, концентрирани до съвършенство, изчистени от мисли, безразлични към слава и богатство, ние пишем с енергичен замах всяка черта… Ето защо и Тайдзицюан и калиграфията имат обща цел – трениране на дишането, духа и тялото. И двете водят до баланс на Ин и Ян, което от своя страна води до намаляване на обмяната на веществата, спиране деленето на клетките, застоят на телесните течности кръвта…

Всичко това, според традиционнатa китайска медицина, гарантира добро здраве и душевно равновесие.

„Който четката владее – туш, като дракон в небеса безкрайни  ще се лее…

Който четката владее – той добър е с меча, но и  не допуска, капка кръв да се пролее…”

 Възникването на китайската живопис е тясно свързана с китайската калиграфия/shu fa,  шуфа/, която също е превърната в ранг на изкуство, а не само обикновено писане обслужващо властта и обществото, както е на Запад.. Трябва да се отбележи, че и калиграфията и живопистта въплащават в себе си древния дух на самите китайци, тяхното отношение към  социалните порядки, управлението на държавата, семейството,  философията и на първо място отношението към природата. С четка и туш на коприна или хартия поетите писали своите стихове, художниците рисували. Тайната била заключена в Линията на която се отдавало предпочитание. Линията  която разделяла и обединявала, линията която била връзката и границата. Голямо значение се отдавало на окръглената линия символ  на кръговрата във Вселената. До появата на хартията надписите се извършавали на бамбукови пластини, с което се обяснява и вертикалното надписване. Традиционната китайска живопис и калиграфия имат древни корени още от времената на идеографическото изобразяване на предметите, което ставало върху кости, коруби на костенурки, камъни и бронз. Между калиграфията и живописта има тясна връзка – използват се едни и същи материали – четката, туша и хартията. Майсторксото владеене на четката е важен фактор и при калиграфията и при рисуването, дори самото държане на четката оказва влияние върху самото произведение. И ако говорим за бъдеща практика в тази насока, то на нас ни  е необходимо доста практика в овладяването на четката, а това започва с нейното правилно държане, а в последствие и правилното движение на четката. Важна особеност е полярноста на движението на върха на четката, именно в началото той се движи с леко завъртане в противоположната на основната посока движение на бъдещата линия, често това е характерно и при завършване на линията.  Това е полярноста, това е Ин и Ян, това е Покоят и Движението.

Вижте още първа, втора и трета част.