КИТАЙСКАТА КАЛИГРАФИЯ – част 2
Част втора
ИЗКУСТВО ОТВЪД КРАСИВОТО ПИСАНЕ
Писмените знаци представляващи и първите йероглифи са от дин. Шан, 16-11в. пр.н.е., били са изписвани върху кости за гадаене и черупки от костенурки – дзягууън и гууън, наречено още Ораклово писмо. В епохата Шан преди да се предприемат някакви решения от владетеля –той винаги се обръщал към Небето.Черупките от костенурки и костите на животните били използвани в качеството си на култови предмети, за да се зададе въпроса към божеството, гадателя изрязвал своето има и датата на гадаенето. След това костите били нагрявани в резултат на което се получавало пукнатини, които на китайски се наричали „чжао”/яо – при Идзин/. По този начин гадателя съдел и за резултата следствие на появилите се пукнатини. След това тези кости и черупките се съхранявали като официални исторически документи. През 1928г. се правят разкопки край гр.Анян/пров. Хънан/ в едно селище, което било и столица на Шан – Ин. Впрочем така и остава в историята като име тази династия ШанИн просъществувала до 1027г. пр.н.е.. До днес са намерени над 1 млн. части от черупки и гадателски кости, като сред тях имало и напълно запазени. По данни от тези разкрития са установени над 4 хил. йероглифа, като 3 хил. от тях са изучени, а в крайните си варианти са определени и над 1000. Останалите йероглифи или не могат да бъдат разчетени или пораждат различни тълкувания сред учените. Има няколко учени, които изследват тези надписи сред тях са Го Можо «Изследване надписите върху костите», 1929г., Цю Сигуей, Ли Сюецин и др.
От този период освен надписите върху костите до нас са достигнали и древни текстове в стил даджуан/голяма печат/ нанасяни върху бронзовите ритуални съдове. Технологията за леенето на бронза вече била достигнала едно високо равнище, което позволявало и изобразяването на различни знаци и сцени върху бронзовите съдове- такива били открити с хиляди./СНИМКАТА +ПИСМЕН ЗНАК/ дзинуън или джундинуън /бронзово писмо/ -двата вида!
Общопризнат шедьовър в стил даджуан, който представлява модификациа на стила гууън, се вижда в надписите върху каменни барабани, намерени от археолози в провинция Шанси. Копия на гравюри с тези надписи се пазят в храма на Конфиций в Пекин.
Сяоджуан В края на III в. пр.н.е. дин. Цин (221 – 207 пр.н.е.)при император Цин Шъхуан, за официалните държавни документа се въвежда официален стил на писане сяоджуан(писменост на малките печати).сн….. Стилът се опростява от претрупания и тежък стил даджуан и получва особено разпространение върху цинските и ханските надгробни плочи. Той се явява силен тласък за развитието на китайската калиграфия и живопис. Най–известен паметник на стила сяоджуан е каменната стела – „Ишанбей”( „Епитафия от планината И”) от провинция Шандун. Този стил се нарича още и „телено писмо”,”метална нишка”.
ЛишуОфициалният стил лишу се формира през втората половина на III в. пр.н.е. Неговото възникване се свързва с името Чън Мяо, който обработил 3000 йероглифа и ги нарекъл лишу. Този стил на писане понякога се нарича дзуошу- делово писмо. През епохата Хан става официален стил. Практически всички гравирани върху камъни текстове и държавните документи написани в този период са в стил лишу. Той сам по себе си е много по отчетлив и с по опростени очертания на йероглифите сравнен със сложните йероглифи на стила сяоджуан. Поради много отчетливите, с една въображаема квадратна форма йероглифи понякога го наричат бафън – осем членен/квадрата с неговите четири страни и четири ъгъла/
В края на периода Хан изкуството на калиграфията достига много високо равнище, което е било свързано с усъвършенстването на четките. Калиграфията в този период става раздел от изящните изкуства.
За благотворното влияние на калиграфията говорим и в Китайската калиграфия и живопис въвеждат в покой дишането
Кайшу Писмо по образец или уставен стил. Това е стила с който се започва и обучението по калиграфия. Като регулярният стил кайшу предтставлява модификация на стила лишу, но в същото време не може да се каже, че той се появява след лишу.Той се развива едновременно с него. Този стил е известен като бърз, съкратен, но той още не цаошу(бързопис), който се появява по- късно. Кайшу дори се нарича джъншу – регулярен стил. Той излиза от различни вариации на стила лишу от периода на късна Хан и се развива особено интензивно в течение на четири столетия, от пост ханско до танското време. Уейските напдписи върху каменните стели били за художниците, особено от цинско време, висок образец за подражание. Майстор Дзин Дунсин (както и т.нар. „Осем чудаци от Янджоу”) пишел в особен стил съчетаваш нормите на кайшу и лишу. Така се достигал необичаен ефект, странност, която се ценяла от тези художници. За тези йероглифи било характерно „квадратните” завършвания на линиите. Той пишел с вертикално поставена четка, както обичайно правят при нанасяне на глазурна рисунка върху порцелан и по тази причина този стил написане получил името дзишу – стил на глазурната рисунка. Общопризнат патриарх на стила кайшу се счита Джун Ю с неговия надпис „Гуо къ дзюе бяо”, гравиран върху камък.
Вижте още в първа част, трета част и четвърта част.
АЛТЕРА.БГ социални медии