КИТАЙСКАТА КАЛИГРАФИЯ – част 3
Най – прославения калиграф в историята на китайската калиграфия – майстор Уан Сиджъ( 303 – 361) също е писал в стила кайшу.
Този стил получава широко разпространение при танския император Тайдзун. В периода Сун широко го използва Су Дунпо, Хуан Тиндзян и Ми Фу, а впериода Юан –Джао Мънфу
Синшу( бързо делово писмо) бил изобретен от ЛюДъшън в края на ханската династия. Той се развива едновременно с кайшу. Йероглифа син се превежда като движа се, пътешествам, осъществявам. По своята същност той е преходен стил от точното писмо към бързописа. Използва се в всекидневието на китайците, като делово писмо, както и в личните записки, личната кореспонденция, епистоларната калиграфия, в дневниците. По правило при него работата с четката не прилича на бързописа, а в същото време не се подчинява на установените писмени норми. За йероглифите е характерно асиметрията, отразяващо бързия темп на писане, непрекъснатост на движенията от йероглиф към йероглиф. Този стил е с широк диапазон и много възможности за себеизразяване на калиграфа. Синшу от една страна напомня на кайшу, а от друга на цаошу. При него има една хармония и свобода идваща от това, че не се спазват определените строги норми, а в същото време се запазва един баланс. Най-прочутият текст в този стил е „Павилиона на орхидеите”(„Лантин сю”). В този стил художниците най-често надписват и своите картини, именно поради своята хармония.
Цаошу или джанцао. Той е съществувал още преди кайшу, в епохата на дин. Хан. Джанцао означава „тревисто писмо”. Бърз и експресивен, за което е необходимо пълно овладяване на четката. Все по това време възниква способа да се изписват знаците в стил лишу много бързо. Като във 2 в. от н.е. майстор Джан Джъ създава стилът дзинцао (съвремената скоропис), въвеждайки метода на непрекъснатото писмо, линията при което не била прекъсвана. Велики калиграфи били Джан Джъ и Уан Сиджъ.
Особено широко разпространение стилът получава в периода на дин. Тан, тогава възниква и куанцао бързопис при който неговия създател Джан Сю, не само, че с един удар на четката пресъздавал йероглифите, но и ги свързвал помежду им с една особена експресивност, която дори правела четенето им доста трудно и ги доближавало до едно абстрактно изкуство. В периода на Сун, Хуан Тиндзян пишел в стила цаошу, все едно пресъздавал „движение на вятъра и облаците, дракона и змията”, както казвал негов съвременник.
Пет пречки и Пет съответствия
Сун Гуотин „Ръководство по калиграфия”
(Шупу, VIIв.)
Петте пречки:
- Ратревоженост, вътрешно безспокойство, усещане на обвързаност
- Подчиненостк към обстоятелствата, противоречив замисъл.
- Топъл вятър, палещо слънце
- Хартията и туша не са в съответствие.
- Чувство на отпускане, скованост в ръката
Петте съответствия:
- Душевна хармония, радост, неугриженост
- Хармония, следване на разума.
- Меко време, свеж въздух.
- Добре подбрани туш и хартия.
- Внезапно дошло желание да пишеш.
Ако се достигнат всички пет съответствия, в душата настъпва хармония, в четката радостна пълнота назвученето. Когато са налице пречките – мисълта се накъсва и разрушав., ръката губи управление.
Коментар: Би било странно да правиш каквото и да е добре в състояние на душевна дисхармония и при това да достигнеш добри резултати. Ако няма настроение, йероглифите няма да се получат. Затова е полезно да пробвате да релаксирате, да изпълнявате дихателни упражнение, например чигун или тайдзицюен, да приготвите чай, да се настроите и да започнете работа с четката…
Калиграфът не ще бъде добър калиграф, ако той не е чуствителен човек. Друго нещо е че на майстора не е присъщо въвличането в странични процеси, бъркащи се в осъществяване на намеренията. А каква е целта на майстора по калиграфия? Това е сложен въпрос, и е трудно да се отговори компетентно…освен ако не си майстор. Възприятията могат да бъдат формулирани така:
Продължение в последна, 4-та част.
Вижте още в част първа, част втора и четвърта част.
АЛТЕРА.БГ социални медии